Принцеса с часовников механизъм

— Той се огледа в притихналото преддверие. — Беше се превърнал в

червей. Това се опитвам да ти кажа.

— Предполагам, че не е било възможно — обади се Хенри в тишината,

— да го... ъъъ... настъпиш?

Гейбриъл го изгледа отвратено.

— Претърсих градината и намерих част от слугите. И като казвам

"намерих част от слугите", имам точно това предвид. Бяха разкъсани... на

парчета. — Той преглътна мъчително и сведе поглед към окървавените си

дрехи. — После чух някакъв звук... пронизителен вой. Обърнах се и го

видях да връхлита отгоре ми. Огромен сляп червей, като дракон, излязъл

от някоя легенда. В зейналата му паст имаше зъби като ками. Обърнах се и

побягнах към конюшнята. Запълзя след мен, но аз скочих в каретата и

изхвърчах през портата. Създанието... баща ни... не ме последва. Мисля, че

се бои да не го видят хората.

— Аха! — отбеляза Хенри. — Значи е прекалено голям, за да бъде

настъпен.

— Не трябваше да бягам — заяви Гейбриъл и погледна брат си, — а да

остана и да се бия с него. Може би щяхме да се разберем. Може би татко

все още е вътре в това чудовище.

— А може би той щеше да те прегризе — подхвърли Уил. —Това, което

описваш, трансформацията в демон, е последният стадий на шарката.

— Уил! — Шарлот вдигна ръце във въздуха. — Защо не ни каза?

— Е, книгите за демонската шарка са в библиотеката — засегнато

отвърна момчето. — На никого не съм попречил да ги прочете.

— Да, но ако си знаел, че Бенедикт ще се превърне в гигантска змия,

би могъл поне да го споменеш — упрекна го Шарлот. — Мисля, че мнозина

биха го сметнали за интересно.

— Първо — започна Уил, — не знаех, че ще се превърне в огромен

червей. Последната фаза на шарката е трансформация в демон. Би могъл

да бъде всякакъв демон. И второ, това отнема седмици. Мислех, че дори

пълен идиот като Гейбриъл би забелязал, че нещо става и би съобщил на

някого.

— И на кого по-точно? — попита Джем, напълно основателно. Докато

разговорът се водеше, той се беше приближил до Теса и сега двамата

стояха съвсем близо, а дланите им се докосваха.

— На Клейва. На пощальона. На нас. На когото и да било — допълни

Уил, хвърляйки подразнен поглед към Гейбриъл, който бе започнал да си

възвръща цвета на лицето и изглеждаше адски ядосан.

— Не съм пълен идиот...

— По това може да се поспори — промърмори Уил.

— И както ви казах, през последната седмица татко се беше заключил

в кабинета...

— И това не ти се стори достатъчно подозрително? — попита Уил.

— Не познаваш баща ни — каза Гидеон с онзи безизразен тон, който

използваше понякога, когато разговорът за семейството му беше

неизбежен.

След това отново се обърна към брат си, сложи ръце на раменете му и

заговори с тих, равен глас, който останалите не можеха да чуят.

Джем преплете кутрето си с това на Теса — обичайният му жест на