Принцеса с часовников механизъм

Острието се заби право в центъра на мишената.

— Веднъж — заяви тя, отправяйки усмивка на превъзходство към

Уил. Той я изгледа студено, издърпа ножа от стената и й го подаде.

Сесили го хвърли отново. И този път оръжието потъна в центъра на

мишената и остана там, вибрирайки лекичко като подигравателен пръст.

— Два пъти — каза тя с ангелско гласче.

Стиснал челюст, брат й отново извади ножа и й го подаде. Увереност

течеше във вените й като нова кръв. Знаеше, че може да го направи.

Открай време можеше да се катери толкова нависоко, колкото и Уил, да

бяга също толкова бързо, да задържа дъха си също толкова дълго...

Хвърли ножа и той се заби в сърцето на мишената. Сесили подскочи

във въздуха и плесна с ръце, отдавайки се за миг на триумфа от победата.

Косата й се измъкна от фибите и падна върху лицето й. Тя я отметна назад

и се усмихна широко на Уил.

— Ще трябва да напишеш писмото. Прие облога!

За нейна изненада, той отвърна на усмивката й.

— О, ще го напиша. Ще го напиша, а после ще го хвърля в огъня. —

След това вдигна ръка, за да прекъсне възмущението й. — Казах, че ще го

напиша. Но не и че ще го изпратя.

Сесили изпусна шумно дъха си.

— Как смееш да ми погаждаш подобен номер!

— Казах ти, че не ставаш за ловец на сенки, иначе нямаше да допускаш

да те излъжат толкова лесно. Няма да напиша писмо, Сеси. То е в разрез

със Закона, така че точка по въпроса.

— Сякаш пък точно теб те е грижа за Закона! — Сестра му тропна с

крак и начаса го ядоса още повече — ненавиждаше момичета, които

тропаха с крак по пода.

Уил присви очи.

— А теб не те е грижа дали ще бъдеш ловец на сенки. Какво ще кажеш

да напиша писмо и да ти го дам, ако обещаеш да им го отнесеш лично... и

да не се връщаш.

Сесили се дръпна сепнато. Спомняше си предостатъчно караници с

Уил и цял куп порцеланови кукли, станали на парчета, след като той ги

беше пуснал от таванския прозорец, но в спомените й имаше и много

нежност: братът, който превързваше удареното й коляно или оправяше

панделките на плитките й, когато те започнеха да се разплитат. Тази

нежност липсваше у мъжа, който стоеше пред нея сега. През първите една-

две години след заминаването на Уил, майка й все плачеше и повтаряше,

че ловците на сенки щели "да изтръгнат цялата обич от него". Разказваше

на Сесили колко студени души имат те, как й бяха забранили да се ожени

за своя съпруг. Защо му беше на Уил, нейното скъпо дете, да ходи при тях?

— Няма да отида — заяви момичето, измервайки брат си с решителен

поглед. — И ако настояваш да го направя, аз ще... аз ще...

Вратата на таванското помещение се отвори и Джем застана на прага.

— А, заплашваме се един друг, както виждам. Цял следобед ли го

правите или тъкмо започвате?

— Той започна пръв — каза девойката и посочи брат си с брадичка,