Принцеса с часовников механизъм

отворени.

— Къде е брат ми? Трябва да говоря с брат си.

— Идва. Изпратих Хенри да го доведе, а Сирил — да приготви

каретата на Института. Гейбриъл, ранен ли си? Нуждаеш ли се от иратце?

— Шарлот звучеше толкова майчински, сякаш същото това момче не се бе

изправило срещу нея иззад стола на Бенедикт Лайтууд и никога не бе

заговорничило с баща си да й отнеме Института.

— Това е страшно много кръв — каза Теса, пристъпвайки напред. —

Гейбриъл, тя не може да е само твоя, нали?

Той я погледна и Теса си помисли, че за първи път в държанието му

няма и следа от позьорство. Имаше единствено вцепеняващ страх в очите

му. Страх и... объркване.

— Не... тяхна е...

— Тяхна? Кои са те!

Въпросът беше зададен от Гидеон, който слизаше забързано по

стълбите, стиснал меч в десницата си. Джем и Хенри бяха до него, а зад тях

идваха Уил и Сесили. Джем спря сепнато на стълбите и Теса осъзна, че я

беше видял в сватбената й рокля. Очите му се разшириха, но другите бяха

продължили надолу, повличайки го със себе си, както поток отнася

паднало листо.

— Татко добре ли е? — продължи Гидеон, спирайки пред Гейбриъл. —

А ти?

Вдигна ръка, улови брадичката на брат си и обърна лицето му към

себе си. Въпреки че Гейбриъл беше по-висок, изражението върху лицето

му не можеше да бъде сбъркано — изражението на момче, изпълнено с

облекчение, че батко му е тук, примесено с мъничко недоволство от

властническия му тон.

— Баща ни... — започна Гейбриъл. — Баща ни е червей.

Уил се изсмя рязко. Беше в бойно облекло, сякаш идваше направо от

тренировъчната зала, а влажни къдрици от косата му бяха залепнали по

слепоочията му. Не се обърна към Теса, но тя беше свикнала с това. Той

вече рядко я поглеждаше, освен ако наистина не се налагаше.

— Радвам се да чуя, че най-сетне дойде на нашето мнение, Гейбриъл,

макар да си избрал странен начин да го обявиш.

Гидеон хвърли укоризнен поглед към Уил, а после отново се обърна

към брат си.

— Какво искаш да кажеш, Гейбриъл? Какво е направил татко?

Момчето поклати глава.

— Той е червей — повтори глухо.

— Знам. Той опозори името Лайтууд и излъга и двама ни. Посрами ни

и съсипа мама. Ала не е нужно и ние да бъдем като него.

Гейбриъл се отскубна от ръката на брат си и оголи зъби в гневна

гримаса.

— Не ме слушаш! Той е червей. Червей. Огромно, подобно на змия

изчадие. Откакто Мортмейн престана да изпраща лекарството,

състоянието му непрекъснато се влошава. Промени се. Онези рани върху

ръцете му... започнаха да го покриват целия. Дланите, врата, л-лицето му...

— Зелените очи на Гейбриъл потърсиха Уил. — Била е шарката, нали? Ти

знаеш всичко за нея, нали? Не си ли нещо като експерт?

— Е, няма защо да се държиш така, сякаш аз съм я изобретил —

отвърна Уил. — Просто вярвах, че съществува. Описани са случаи... стари

разкази в библиотеката...

— Демонска шарка? — каза Сесили, разкривила недоумяващо лице. —