Принцеса с часовников механизъм

предпазливо зад един жив плет. — Огромно влечуго. Това ще те улесни ли

в измислянето на неуместни шеги?

— Някога неуместните ми шеги те забавляваха — въздъхна Уил. —

Ала ето че гъсеницата вече се е превърнала в пеперуда.

— Уил...

Джем беше прекъснат от оглушителен писък. Двете момчета се

обърнаха рязко, тъкмо навреме, за да видят как Татяна полита назад. Теса

я улови и я подкрепи, а Сесили се приближи до една дупка в живия плет,

изваждайки серафимската кама от колана си с лекотата на обигран ловец

на сенки. Уил не я чу да проговаря, но острието лумна в ръката й,

осветявайки лицето й и разпалвайки пожар от ужас в стомаха му.

Той хукна натам, следван плътно от Джем. Татяна се беше отпуснала

безжизнено в ръцете на Теса, а лицето й бе разкривено в див писък.

— Рупърт! Рупърт!

Теса се огъваше под тежестта на другото момиче и на Уил му се

искаше да спре и да й помогне, ала Джем вече го бе сторил. Ръката му

почиваше върху тази на Теса и така и трябваше да бъде. Той трябваше да

бъде до нея, като неин годеник.

Уил сурово си заповяда да откъсне очи от тях и насочи внимание към

сестра си, която се движеше към пролуката в плета, вдигнала високо

камата, докато заобикаляше страховитите останки на Рупърт Блекторн.

— Сесили! — извика той сърдито.

Тя започна да се обръща...

...и целият свят сякаш избухна. Висока струя от пръст и кал изригна

пред тях като гейзер, обсипвайки ги с град от парчета пръст. А насред

гейзера — огромно, сляпо, сиво-бяло влечуго. Цветът на мъртва плът,

помисли си Уил. Вонята, която се излъчваше от него, бе като от отворен

гроб. Татяна изпищя и припадна, повличайки Теса със себе си.

Червеят започна да се полюшва напред-назад, мъчейки се да се

измъкне от земята. Устата му — по-скоро огромна цепка, прорязваща

главата му и пълна със зъби като на акула — зейна широко и от гърлото

му излезе оглушително съскане.

— Спри! — Вдигнала серафимската кама пред себе си, Сесили

изглеждаше напълно безстрашна. — Назад, прокълнато създание!

Червеят се засили към нея. Тя стоеше, без да трепва, стиснала

оръжието си в ръка, докато страховитите челюсти се спускаха към нея...

Уил се хвърли напред и я изблъска настрани. Двамата се претърколиха на

земята и се блъснаха в плета, а главата на чудовището се удари в земята,

където сестра му бе стояла до преди малко, и остави голяма вдлъбнатина.

— Уил! — Сесили се отскубна от него, но не достатъчно бързо —

серафимската й кама го поряза по ръката, оставяйки червена следа от

изгорено. Очите й приличаха на сини пламъци. — Това беше излишно!

— Ти не си обучена! — изкрещя брат й, почти обезумял от гняв и ужас.

— Ще те убият! Стой на мястото си!

Той посегна да вземе оръжието от ръката й, ала Сесили се дръпна и

скочи на крака. Миг по-късно червеят отново се бе надигнал със зейнала

паст. Уил беше изпуснал собствената си кама, докато се хвърляше към