Принцеса с часовников механизъм

началото Рупърт успя да се изплъзне от пастта му, но то го погна из

пътеките и колкото и да пищях, не го п-пусна!

И тя отново избухна в сълзи.

— Пищяла си — повтори Уил. — Само това ли направи?

— Пищях много. — В гласа на Татяна прозвучаха засегнати нотки. Тя

напълно се отдръпна от Уил и прикова зелените си очи в него. — Виждам,

че си все така безчувствен, както винаги. — Погледът й се прехвърли

върху останалите трима. — Господин Карстерс — поздрави го сдържано,

сякаш бяха на градинско парти. Очите й се присвиха, когато се спряха на

Сесили. — А вие...

— О, в името на Ангела! — Уил мина покрай нея.

Джем се усмихна на Теса и го последва.

— Вие не може да сте друга, освен сестрата на Уил — каза Татяна на

Сесили, докато момчетата се отдалечаваха. На Теса тя подчертано не

обръщаше внимание.

Сесили я зяпна, сякаш не вярваше на очите си.

— Да, аз съм сестра му, макар че не виждам какво значение има това.

Теса, идваш ли?

— Да — отвърна Теса и се присъедини към нея.

Независимо какво мислеше Уил (пък и Джем), тя не можеше просто да

си седи и да ги гледа как се хвърлят в лапите на опасността и да не иска да

бъде до тях. Миг по-късно чу неохотните стъпки на Татяна зад себе си.

И ето че вече се отдалечаваха от къщата и вървяха към официалната

градина, полускрита зад високия жив плет. В далечината, слънчевите

лъчи се отразяваха от парник с купол на покрива. Беше хубав есенен ден

— подухваше свеж ветрец, а във въздуха се носеше мирис на листа. Нещо

изшумоля и Теса погледна към къщата зад тях. Бялата й фасада се

издигаше нависоко, нарушавана единствено от сводовете на балконите.

— Уил — прошепна тя, когато той вдигна ръце и раздели сплетените

й зад шията му ръце. Смъкна ръкавиците й и те, подобно на маската й и

фуркетите, полетяха към каменния под. После свали маската си, хвърли я

настрани и прокара ръце през влажната си черна коса, отмахвайки я от

челото си. Долните ръбове на маската бяха оставили около скулите му

белези като резки, но когато тя протегна ръце да ги докосне, той нежно

взе ръцете и й ги върна обратно.

— Не — каза той. — Нека първо аз да те докосна. Исках...

Пламнала, Теса се извърна от къщата и спомените, които тя

събуждаше. Малката им групичка беше достигнала дупка в плета от

дясната им страна, през която се виждаше нещо, което със сигурност беше

италианската градина. В кръга от зеленина се издигаха статуи,

изобразяващи различни класически герои и митологични фигури. Венера

наливаше вода от една амфора във фонтана в средата, докато статуи на

велики историци и управници — Цезар, Херодот, Тукидид — се гледаха с

празни очи през пътечките, които тръгваха от центъра на кръга. Имаше

също така поети и драматурзи. Докато бързаше напред, Теса мина покрай