Японският любовник

Алма Беласко бе толкова свикнала да командва и да налага дистанция, а Ирина до такава степен беше привикнала да ѝ заповядват и да е дискретна, че никога не биха започнали взаимно да се уважават, ако не беше Сет Беласко, любимият внук на Алма, който реши да срине бариерата помежду им. Сет се запозна с Ирина Базили малко след като баба му се настани в "Ларк Хаус" и девойката моментално го очарова, без той да може да обясни защо. Въпреки името си, не приличаше на онези красавици от Източна Европа, които през последното десетилетие с щурм бяха завзели мъжките клубове и модните агенции – никакви кости като на жираф, никакви монголски скули и леност на одалиска – отдалече Ирина можеше да бъде сбъркана с развлечено хлапе. Беше толкова прозрачна и до такава степен се мъчеше да е невидима, че се изискваше голямо внимание, за да я забележи човек. Торбестите ѝ дрехи и вълнената шапка, смъкната до веждите, не ѝ помагаха да изпъква. Сет бе запленен от тайната на нейната интелигентност, от сърцевидното ѝ лице на малко духче с дълбока трапчинка на брадичката, от зеленикавите ѝ плахи очи, от тънката шия, която засилваше чувството, че е уязвима, и от искрящо бялата ѝ кожа, проблясваща в мрака. Дори детските ѝ ръце с изгризаното останаха заедно осем години. Беше се борил срещу тези чувства, разкъсван между поривите на сърцето и неумолимия глас на разума. В училище, когато още нямаше ясно съзнание какво чувства, другите деца интуитивно усещаха, че той е различен, и го наказваха с бой, подигравки и изолация. Тези години, преследван от побойници, бяха най-тежките в живота му. Когато завърши училище, разкъсвайки се между скрупулите и неконтролируемите страсти на младостта, той разбра, че не е изключение, както си бе въобразявал; навсякъде се сблъскваше с мъже, които го гледаха право в очите с покана или молба. Посвещението дойде от друг възпитаник на "Харвард". Тогава Натаниел откри, че хомосексуалността е паралелен свят, съществуващ съвместно с приетата действителност. Запозна се с хора от различни класи. В университета: преподаватели, интелектуалци, студенти, един равин и един футболист; на улицата: моряци, работници, чиновници, политици, търговци и престъпници. Това беше отворен, безразборен и все още потаен свят, защото срещаше категоричното осъждане от страна на обществото, морала и закона. Гейовете не се приемаха в хотели, клубове и църкви, не им се сервираше алкохол в баровете и можеше да бъдат гонени от обществени места с обвинението, справедливо или не, в разпуснатост; гей баровете и клубовете бяха в ръцете на мафията. При завръщането си в Сан Франциско, с дипломата за адвокат под мишница, Натаниел забеляза първите признаци на зараждаща се гей култура, която щеше да се прояви открито едва ни нокти предизвикваха вълнение у него. Изпитваше непознато желание да я закриля и отрупва с грижи – ново и смущаващо чувство за него. Ирина се навличаше с толкова много катове дрехи, че бе невъзможно да се съди за останалата част от тялото ѝ, но месеци по-късно, когато лятото я принуди да се освободи от пуловерите, които я скриваха, се оказа, че е с правилни пропорции и дори е привлекателна в рамките на присъщата ѝ развлеченост. Вълнената шапка бе заместена с цигански кърпи за глава, които не покриваха напълно косата ѝ и затова отделни къдрави и руси, граничещи с бяло кичури обрамчваха лицето ѝ.