Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Положението ставаше все по-драматично и трудно за прикриване, но за щастие, едно неочаквано събитие сложи край на Жак Дьовин и заедно с това на дилемата на Ирина. През въпросната седмица Французина два пъти излезе с такси, без да даде обяснения, което бе необичайно за него, понеже навън обикновено се губеше. Едно от задълженията на Ирина бе да го придружава, но в конкретния случай той излезе скришом, бе да каже дума за намеренията си. Вторият път вероятно бе поставил на изпитание издръжливостта му, защото се върна в "Ларк Хаус" толкова объркан и безпомощен, че се наложи шофьорът да го свали от колата практически на ръце и да го предаде като вързоп на рецепцията.
– Какво се е случило, господин Дьовин? – го попита служителката.
– Не знам, не бях там – ѝ отговори.
След като го прегледа и установи, че кръвното му налягане е в норма, лекарят, който беше на смяна, счете, че не е необходимо да го изпраща отново в болницата, и му предписа да остане в покой два дни, като същевременно уведоми Ханс Войт, че умственото състояние на Жак Дьовин вече не му позволява да живее във второ ниво и че е дошло време да го прехвърлят на третия етаж, където да му се осигурят непрекъснати грижи. На другия ден директорът се приготви да съобщи за промяната на Дьовин – задача, която винаги оставяше метален вкус в устата му, защото всеки знаеше, че третото ниво е преддверие към "Рая", етаж, откъдето връщане назад няма – но бе прекъснат от Жан Даниел, служителя от Хаити, който дотича, изгубил ума и дума, с новината, че когато отишъл да го облече, намерил Жак Дьовин вкочанен. Лекарят нареди да се направи аутопсия, тъй като при прегледа предния ден не бе забелязал нищо, което да обясни подобна неприятна изненада, но Ханс Войт се противопостави – за какво да се събуждат подозрения за нещо толкова очаквано като кончината на деветдесетгодишен мъж. Аутопсията би могла да помрачи безупречната репутация на "Ларк Хаус". Като научи за станалото, Ирина дълго плака, защото въпреки всичко бе обикнала този патетичен Ромео, но заедно с това не можа да не изпита известно облекчение, че се е освободила от него, както и срам, породен от същото това облекчение.
Смъртта на Французина обедини клуба на почитателките му в единен вдовишки траур, но утехата да организират церемония им бе отнета, защото роднините на покойника избраха експедитивния метод за скоростно кремиране.
Той скоро би потънал в забвение, включително и в сърцата на поклонничките му, ако неговите близки не бяха предизвикали истинска буря. Малко след като прахът му, без особени излияния на чувства, бе разпръснат, нетърпеливите наследници установиха! , че старецът е завещал цялото си имущество на някаква си Ирина Базили. Според кратката бележка, приложена към завещанието, Ирина го дарила с нежност в последния етап от дългия му живот и поради този факт заслужавала да го наследи. Адвокатът на Жак Дьовин обясни, че клиентът го уведомил по телефона за промените в завещанието, а след това два пъти се явил лично в кабинета му – първия път, за да прегледа документите, и втория – за да ги подпише пред нотариус, пред когото заявил категоричността на своето волеизявление. Наследниците обвиниха администрацията на "Ларк Хаус" в небрежност по отношение на умственото състояние на стареца, а Ирина Базили – в коварен грабеж. Оповестиха решението си да оспорят завещанието и да подадат жалба срещу адвоката за липса на професионализъм, срещу нотариуса – за съучастничество, а срещу "Ларк Хаус" – за нанесени щети и вреди. Ханс Войт се изправи срещу глутницата от разочаровани родственици със спокойствието и вежливостта, придобити през дългите години управление на институцията, но вътре в себе си кипеше от ярост. Не беше очаквал подобна подлост от Ирина Базили, която смяташе за неспособна да посегне и на муха, но човек се учи, докато е жив, на никого не може да се гласува доверие. В един момент попита адвоката за каква сума става дума и се изясни, че се касае за някакви пустеещи земи в Ню Мексико и за акции в различни компании, чиято стойност предстоеше да се установи. Сумата в парично изражение бе незначителна.