Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
На другия ден вечерта, след като се върнаха в "Ларк Хаус", докато Жак Дьовин се наслаждаваше на ритуалното си мартини, Ирина, със зачервени очи и сини кръгове от безсънната нощ, сподели проблема е Лупита Фариас.
– Това не е нищо ново, детето ми. Непрекъснато изненадваме клиентите в чужди легла и не само дядовците, но и дамите. Поради липса на мъже горкичките трябва да се примиряват с тези, които са в наличност. Всеки има нужда от компания.
– В случая с господин Дьовин става дума за платонична любов, Лупита.
– Нямам идея какво е това, но ако е нещото, което си представям, не му вярвай. Французина има имплант на питката си, найлонова наденичка, която се надува с помпичка, скрита в топките.
– Какво говориш, Лупита! – прихна в смях Ирина.
– Това, което чуваш. Кълна ти се. Аз не съм го виждала, но Французина го е демонстрирал пред Жан Даниел. Впечатляващо.
Добрата жена допълни за сведение на Ирина, че през многогодишната си работа в "Ларк Хаус" бе забелязала, че сама по себе си възрастта не прави никого по-добър, нито по-мъдър, а само засилва това, което човек си е по природа.
– Скъперникът не става по-щедър с годините, Ирина, става по-стиснат. Със сигурност Дьовин винаги е бил развратник и затова сега е един безсрамен старец – заключи.
Понеже нямаше как да върне брошката на ухажора си, Ирина я занесе на Ханс Войт, който я информира за абсолютната забрана да се приемат бакшиши и подаръци. Това правило не важеше за вещите, които "Ларк Хаус" получаваше от издъхващите, нито за даренията под маса с цел придвижване на някой кандидат начело в списъка на чакащите за място в дома, но за това не говориха. Директорът пое от Ирина ужасното топазено насекомо, за да го върне на законния му собственик, но за момента го прибра в едно чекмедже на бюрото в кабинета си.
След една седмица Жак Дьовин даде на Ирина сто и шейсет долара в банкноти по двайсет и този път тя се обърна направо към Лупита Фариас, която беше привърженичка на простите решения – върна ги в кутията от пури, където джентълменът държеше парите си в брой, сигурна, че той не помни, че ги е извадил от там, нито на колко възлиза общата сума. Така Ирина реши въпроса с бакшишите, но не и със страстните послания от Жак Дьовин, с поканите му за вечеря в скъпи ресторанти, с поредицата от поводи, които използваше, за да я вика в стаята си и да ѝ разказва за свои преувеличени и несъществуващи успехи, неизменно завършвайки с предложение за брак. Толкова ловък в изкуството да прелъстява, Французина се бе върнал в юношеските, обременени със стеснителност години и вместо да ѝ предложи лице в лице, ѝ написа напълно четливо писмо, понеже го сътвори на компютъра си. Пликът съдържаше две страници, изпълнени с увъртания, метафори и повторения, които биха могли да се обобщят в няколко точки: Ирина бе възродила енергията му и желанието му за живот; той може да ѝ предложи голямо благосъстояние, например във Флорида, където слънцето винаги блести, а когато овдовее, тя ще е осигурена. Както и да се погледне неговото предложение, тя би спечелила, пишеше той, тъй като разликата във възрастта е предимство за нея. Подписът представляваше поредица от комароподобни завъртулки. Този път девойката се въздържа и не информира директора от страх да не бъде изхвърлена на улицата, и остави писмото без отговор, е надеждата, че на годеника ще му изхвърчи от ума, но този път по изключение краткотрайната памет на Жак Дьовин проработи. Подмладен от страстта, той продължи да ѝ изпраща все по-настоятелни бележници, докато тя се стараеше да го избягва и отправяше молитви към света Параскева ухажорът да насочи вниманието си към дузината осемдесеттодишни дами, които го преследваха.