Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Робин разположи пред тях две чаши, каничка за мляко, захарница и чинийка с шоколадови бисквити, нито едно от които Страйк не бе виждал преди, отвърна с дежурна усмивка на благодарностите му и тръгна да излиза.
– Почакай за момент, Сандра – спря я Страйк. – Би ли могла...
Извади лист от бюрото си и го сложи върху коляното си. Докато Бристол издаваше тихи звуци, Страйк написа много бързо и колкото можа четливо:
Моля те, издири в Гугъл Лула Ландри и установи дали е била осиновена и ако да, от кого. Не обсъждай какво вършиш с жената отвън (какво прави тя тук?). Напиши отговорите на горните въпроси и ми ги донеси, без да казваш гласно какво си открила.
Той връчи листа на Робин, която го взе без нито дума и напусна стаята.
– Съжалявам... много съжалявам – задъхано избъбри Бристоу, когато вратата се затвори. – Това е... Обикновено не съм... Върнах се на работа, срещам се с клиенти...
Той пое дълбоко дъх на няколко пъти. Зачервените му очи засилиха приликата му със заек албинос. Дясното му коляно все така продължаваше да подскача.
– Ужасно ми е тежко... – прошепна. – Лула... а и майка ми умира...
Устата на Страйк се пълнеше със слюнки при гледката на шоколадовите бисквити, защото не беше ял отдавна, имаше чувството, че от дни, ала се боеше, че ще е някак бездушно да задъвче, докато Бристоу трепери, подсмърча и си бърше очите. Пневматичната бормашина на улицата продължаваше да гърми като картечница.
– Напълно се е предала, откакто Лула умря. Това я съсипа. Ракът ѝ беше в ремисия, а сега се върна и лекарите казват, че нищо повече не може да се направи. Случва се за втори път. Изживя тежка криза след Чарли. Баща ми реши, че още едно дете ще оправи нещата. Винаги бяха искали момиче. Не беше лесно да получат одобрение, а Лула бе от смесена раса, което правеше настаняването ѝ още по-трудно, така че... – той издаде още едно задавено ридание – ...успяха да я вземат. Винаги е била красива. Бяха я открили на Оксфорд Стрийт, докато майка ми пазарувала. Взеха я от „Атина“. Това е една от най-престижните агенции. На седемнайсет вече бе професионален модел. Когато умря, вече струваше около десет милиона. Не знам защо ви разказвам това. Вероятно вече го знаете. Хората масово знаеха... или си мислеха, че знаят... всичко за Лула.
Той взе непохватно чашата си, ръцете му трепереха толкова силно, че кафето се плисна върху острия ръб на панталоните му.
– Какво точно искате да свърша за вас? – попита Страйк.
Бристоу остави чашата на бюрото, после здраво стисна ръцете си.
– Казват, че сестра ми се е самоубила. Аз не го вярвам.
Страйк си припомни видяното по телевизията: черния чувал за трупове върху носилката, проблясващ сред буря от фотографски светкавици, докато го товареха в линейката; фотографите, скупчени около нея при потеглянето ѝ, доближили фотоапаратите си до прозорците ѝ; отскачащите бели светлини от черното стъкло. Знаеше повече за смъртта на Лула Ландри, отколкото бе желал или възнамерявал да научава; същото важеше за всеки във Великобритания, нелишен от сетива. Когато си бомбардиран с историята, биваш заинтригуван против волята си, и преди да се усетиш, вече си толкова добре информиран и с тъй оформено мнение по случая, че ставаш негоден за съдебен заседател.
– Имаше следствие, нали?
– Да, но водещият случая от самото начало беше убеден, че е самоубийство, само защото Лула бе на лечение с литий. Куп неща убегнаха на вниманието му, дори в интернет бяха посочени някои от тях.
Бристоу размаха нелепо показалец към голия плот на бюрото, където би се очаквало да има компютър.
След формално почукване на вратата тя се отвори, влезе Робин, подаде на Страйк сгъната бележка и отново се оттегли.
– Извинете, нали не възразявате? – каза Страйк. – Чаках това съобщение.
Той разгъна бележката върху коляното си, така че Бристоу да не я вижда, и прочете:
Лула Ландри е осиновена от сър Алек и лейди Ивет Бристоу, когато е била на четири години. Израснала е като Лула Бристоу, но е приела моминската фамилия на майка си, щом е станала професионален модел. Има по-голям брат на име Джон, който е адвокат. Момичето, което чака отвън, е приятелката на господин Бристоу и секретарка в кантората му. Работят за „Ландри, Мей, Патерсън“, адвокатска фирма, основана от дядото по майчина линия на Лула и Джон. Снимката на Джон Бристоу в уебсайта на фирмата е идентична с вашия събеседник.
Страйк смачка бележката и я пусна в кошчето за отпадъци до краката си. Беше слисан. Оказа се, че Джон Бристоу не си фантазира, а на него, Страйк, му бяха пратили временна секретарка с повече инициативност и писмена грамотност, отколкото всяка друга, която бе срещал.