Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Вратата отново се отвори; Страйк пъргаво извади показалеца от носа си и зае изправена стойка на стола, като се стараеше да изглежда ведър и бодър.
– Господин Страйк, това е господин Бристоу.
Евентуалният клиент последва Робин в кабинета. Първото впечатление бе благоприятно. Непознатият наистина можеше да бъде оприличен със заек – с късата си горна устна, неуспяваща да прикрие големите предни зъби; косата и тенът му бяха с пясъчен оттенък, а очите му, ако се съдеше по дебелите стъкла на очилата, късогледи; но пък тъмносивият му костюм беше с отлична кройка, а лъскавата сиво-синя вратовръзка, часовникът и обувките му изглеждаха скъпи.
Снежнобялата риза на мъжа двойно повече притесни Страйк, като се има предвид най-малко хилядата гънки по собствените му дрехи.Той се изправи пред Бристоу с всичките си сто деветдесет и един сантиметра, протегна ръка с окосменото опако на дланта и се постара да уравновеси превъзходството на посетителя си откъм шивашки услуги с вида на човек, твърде зает, за да се главоболи с мисли за пране и гладене.
– Корморан Страйк, приятно ми е.
– Джон Бристоу – отвърна другият и стисна ръката му. Гласът му бе приятен, изискан и неуверен. Погледът му се задържа върху подутото око на Страйк.
– Мога ли да ви предложа чай или кафе, господа? – попита Робин.
Бристоу помоли за късо черно кафе, но Страйк не отговори; тъкмо бе зърнал млада жена с плътни вежди и старомоден костюм от туид да седи на протритото канапе във външния офис.
Пристигането на двама потенциални клиенти едновременно надминаваше всички очаквания. Или пък му бяха изпратили втори временен кадър?
– А вие, господин Страйк? – попита Робин.
– Какво? О... черно кафе с две бучки захар, ако обичаш, Сандра – изтърси той, преди да е успял да се спре. Видя как ъгълчетата на устата ѝ се извиха, когато тя затваряше вратата зад себе си, и едва тогава си спомни, че нямаше нито кафе, нито захар, нито чаши дори.
Бристоу седна по покана на Страйк и огледа мизерния кабинет с изражение, за което Страйк се опасяваше, че означава разочарование. Евентуалният клиент изглеждаше притеснен и някак гузен, което Страйк бе започнал да асоциира с ревниви съпрузи, но при все това излъчваше някакъв едва доловим авторитет, предимно благодарение на очевидно скъпия си костюм. Страйк се питаше как ли го е открил Бристоу. Надали по препоръки, тъй като единствената му клиентка (както тя редовно хленчеше по телефона) нямаше никакви приятели.
– С какво мога да ви бъда полезен, господин Бристоу? – попита той, седнал отново на стола си.
– Става въпрос... ъъ... просто исках да проверя... Струва ми се, че сме се срещали вече.
– Нима?
– Няма да си спомните за мен, беше преди много години... но мисля, че бяхте приятели с брат ми Чарли. Чарли Бристоу. Той загина... при нещастен случай... на деветгодишна възраст.
– Дявол го взел – промълви Страйк. – Чарли... да, спомням си.
И наистина си спомняше съвършено ясно. Чарли Бристоу бе сред многобройните приятели, с които Страйк се бе сдобил през сложното си, изпълнено със странствания детство. Магнетично, необуздано и безразсъдно момче, главатар на най-печената банда в новото училище на Страйк в Лондон, Чарли бе отправил само един поглед към едрото ново момче със силен корнуолски акцент и мигом го бе определил за свой пръв приятел и дясна ръка в командването. Последваха два шеметни месеца на сърдечна дружба и куп лудории. Страйк, неизменно запленен от гладко протичащия бит в домовете на другите деца, от нормалните им и добре уредени семейства, от детските им стаи, които си бяха все същите от години, бе запазил ярък спомен за къщата на Чарли, която бе голяма и луксозна. Запечатали му се бяха дългата слънчева морава, къщичката на дървото и лимоновият нектар с лед, поднасян от майката на Чарли.