Зовът на кукувицата

„Какво унижение, помисли си Страйк, да трябва да разчиташ на съжалението на портиера.“

– Не бих се качил – продължи с нещастна нотка в гласа и с отново избили червени петна по врата Бристоу, – но у мен беше договорът със Соме, който трябваше да ѝ върна. Беше ме помолила да го прегледам, а трябваше да го подпише... За такива неща можеше да бъде много безкомпромисна. Така или иначе не беше особено доволна, че са ме пуснали горе, и отново се скарахме, но ядът ни бързо премина. Тя се успокои. Тогава ѝ казах, че мама много би се радвала на посещение. Току-що бе излязла от болница, след като ѝ направиха хистеректомия. Лула каза, че може да намине да я види по-късно у дома ѝ, но не е сигурна, имала да върши разни неща. – Бристоу вдиша дълбоко, дясното му коляно отново заподскача, а ръцете му с изпъкнали кокалчета подзеха свое собствено нямо шоу. – Не искам да оставаш с лошо впечатление за нея. Хората я мислеха за себична, но тя беше просто най-младата в семейството и доста разглезена, да не говорим, че имаше и заболяване, при което естествено бе център на внимание. После пък се впусна в един невероятен живот, в който всичко се въртеше около нея – вещи и хора – и навред бе преследвана от папараци. Не беше нормално съществуване.

– Не – кимна Страйк.

– И тъй казах на Лула, че мама се чувства отпаднала и има болки, а тя отвърна, че може да я посети по-късно. Тръгнах си. Отскочих до офиса си да взема едни преписки от Алисън, защото исках този ден да работя в апартамента на мама и да ѝ правя компания. Отново видях Лула у мама малко преди обед. Поседя при нея в спалнята ѝ, докато не дойде чичо ми, после надникна в кабинета, където работех, да се сбогува. Прегърна ме, преди да...

Гласът на Бристоу пресекна и той се втренчи в скута си.

– Още кафе? – предложи Страйк.

Бристоу поклати сведената си глава. За да му даде време да се овладее, Страйк взе подноса и се отправи към приемната.

При появата на Страйк приятелката на Бристоу вдигна очи от вестника, все така намръщена.

– Не приключихте ли вече? – попита.

– Очевидно не – отвърна Страйк, без да направи опит да се усмихне. Тя го изгледа гневно, а той се обърна към Робин.

– Може ли да получа още една чаша кафе... ъъ...?

Робин се изправи и мълчаливо пое от него подноса.

– Джон трябва да бъде в кантората в десет и половина – информира Алисън с леко повишен тон. – Налага се да тръгнем най-много след десет минути.

– Ще го имам предвид – увери я Страйк невъзмутимо, преди да се върне във вътрешния кабинет, където Бристоу седеше в молитвена поза със сведена над събраните си длани глава.

– Съжалявам – промънка той, когато Страйк седна. – Все още ми е трудно да говоря за това.

– Няма проблем – каза Страйк и отново взе бележника си. – Значи Лула дойде да посети майка ви? В колко часа?

– Някъде към единайсет. В разследването бе изяснено какво е правила след това. Накарала шофьора си да я откара до един бутик, който харесваше, после се върнала в апартамента си. Имала там среща с познат художник гримьор, приятелката ѝ Киара Портър също отишла. Трябва да си виждал Киара Портър, тя е модел. Много руса. Двете бяха фотографирани като ангели, сигурно си виждал снимката: съвсем голи, само с чанти и перуки. Соме използва снимката в рекламната си кампания след смъртта на Лула. Общото мнение бе, че е проявил нетактичност. И тъй Лула и Киара прекарали следобеда заедно в апартамента на Лула, после отишли на вечеря, където се срещнали с Дъфийлд и други хора. Цялата компания отишли в нощния клуб „Узи“ и останали там до след полунощ. Дъфийлд и Лула се скарали. Много хора станали свидетели. Той я подърпал малко, опитвал се да я накара да остане, но тя си тръгнала от клуба сама. После всички мислеха, че е негово дело, но се оказа, че той има желязно алиби.