Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Простете, продължете моля – обърна се той към Бристоу. – Говорехте за... следствието.
– Да – рече Бристоу и обърса носа си с мократа кърпичка. – Вижте, не отричам, че Лула имаше проблеми. Тя направо изтормози мама, ако трябва да сме откровени. Започна се по времето, когато баща ни почина... Сигурно знаете всичко по въпроса, бог е свидетел, че достатъчно много се изписа в пресата... Тя беше изключена от училище за употреба на наркотици; избяга в Лондон. Мама я откри в някакакъв бордей, живеела с наркомани. Дрогата изостри психичните ѝ проблеми; тя избяга от клиниката за лечение... Последваха безкрайни сцени и драми. Накрая все пак се ориентираха, че страда от биполярно разстройство, и ѝ назначиха правилното лечение. Оттогава нататък, стига да си пиеше лекарствата, беше съвсем добре, човек не би допуснал, че нещо не ѝ е наред. Дори следователят потвърди, че си е пиела лекарствата, аутопсията го доказваше. Ала полицията и следователят виждаха в случая само момиче с доказано психично разстройство. Настояваха, че била депресирана, а аз ви заявявам от първа ръка, че Лула изобщо не страдаше от депресия. Видях я сутринта преди смъртта ѝ и си беше съвсем наред. Нещата се развиваха добре за нея, особено по отношение на кариерата ѝ. Току-що беше подписала договор, който щеше да ѝ донесе пет милиона в течение на две години. Помоли ме да го прегледам и установих, че сделката е дяволски изгодна. Дизайнерът беше близък неин приятел – Соме, предполагам, че сте го чували. Тя имаше твърди ангажименти за месеци напред. Предстояха ѝ снимки в Мароко, а Лула много обичаше да пътува. Така че, виждате, нямаше абсолютно никаква причина да посяга на живота си.
Страйк кимна учтиво, но вътрешно не се впечатли. Според неговия опит самоубийците бяха напълно способни да имитират интерес към бъдещето, което нямаха намерение да обитават. Розовото, обточено със златно по краищата сутрешно настроение на Ландри като нищо може да бе преминало в униние и безнадеждност през деня и половината нощ, предшествали смъртта ѝ; виждал го бе да се случва. Спомняше си станалото с лейтенанта от Корпуса на кралските стрелци през нощта след тържеството по случай собствения му рожден ден, на което бил сърцето и душата според всички свидетели. Беше написал бележка на семейството си с инструкции да повикат полицията и да не влизат в гаража. Трупът му бе открит да виси в гаража от петнайсетгодишния му син, който не забелязал бележката, забързан през кухнята да вземе колелото си.
– Това не е всичко – продължи Бристоу. – Има доказателства, неопровержими доказателства. Танзи Бестигуи като начало.
– Това беше съседката, която чула разправия в апартамента на горния етаж ли?
– Същата! Чула мъж да крещи горе точно преди Лула да падне от балкона! Полицията отхвърли показанията ѝ само защото... била взела кокаин. Танзи твърди до ден днешен, че Лула се е карала с мъж секунди преди падането си. Знам го, защото разговарях с нея съвсем наскоро. Фирмата ни пое развода ѝ. Сигурен съм, че ще мога да я убедя да поговори с вас. А още... – добави Бристоу, като напрегнато наблюдаваше Страйк и се опитваше да прецени реакцията му – налице е и запис от охранителни камери. Мъж върви към Кентигърн Гардънс около двайсет минути преди падането на Лула, а после същият мъж е заснет да бяга, сякаш му пари под краката, в обратна посока на Кентигърн Гардънс, след като тя вече е мъртва. Така и не са установили кой е, не успели да го издирят.
С прикрита припряност Бристоу извади от вътрешния джоб на сакото си поомачкан, но чист плик и протегна ръката си към Страйк.
– Всичко съм описал. Часовете и минутите, всичко. Цялата информация е тук. Сам ще видите как си пасват нещата.
Видът на плика ни най-малко не допринесе за увеличаване на доверието на Страйк към преценката на Бристоу. И преди му бяха връчвали такива неща: изписани на хартия плодове на мании без връзка с реалността; едностранчиви лутаници в предъвквани теории; сложни разписания, натъкмени да отговарят на фантазирани вероятности. Левият клепач на адвоката трепкаше, коляното му подскачаше, а пръстите, с които стискаше плика, трепереха.
За няколко секунди Страйк съпостави тези признаци на напрежение с очевидно ръчно изработените обувки на Бристоу и с часовника му марка „Вашрон Константен“, който се показваше върху бледата му китка при жестикулирането. Това бе човек, който имаше и възможност, и готовност да плаща; може би достатъчно дълго, за да даде на Страйк шанса да изплати една вноска от заема, чието погасяване бе най-неотложно от дълговете му. С въздишка и вътрешно смръщен на собствената си съвест, Страйк подхвана: