Зовът на барабана [bg]

Аз поех дълбоко дъх и погледнах към Джейми, който кимна. Най-сетне стигахме до същината.

— И това е мястото на Джейми в историята. Права ли съм? — попитах аз.

Джокаста вече била възложила на Фаркард Кембъл да се оправи с лейтенант Улф при следващото му посещение, като разчитала, че той ще попречи на Бърнс да обърка отново договорите. Когато ние сме се появили така навреме обаче, Джокаста минала към по-добър план.

— Изпратих вест на Фаркард да информира лейтенанта, че моят племенник е дошъл, за да се заеме с управлението на Ривър Рън. Това щеше да го накара да действа по-предпазливо — обясни тя. — Нямаше да посмее да ме притиска, когато до мен има близък родственик.

— Разбирам. — Въпреки волята си Джейми изглеждаше развеселен. — Значи лейтенантът си мисли, че опитът му да узурпира властта е провален от моето пристигане. Нищо чудно, че показа такава неприязън към мен. Мислех си, че се дължи на принципната му неприязън към шотландците, ако се съди по думите му.

— Е, сигурно вече наистина ги мрази — каза Кембъл и попи внимателно устни със салфетката.

Джокаста посегна през масата и Джейми протегна инстинктивно ръка към нея.

— Ще ми простиш ли, племеннико? — попита тя. След като хвана ръката му, вече се ориентира и вдигна глава към лицето му; от умолителното изражение в красивите ѝ сини очи човек не можеше да предположи, че е сляпа.

— Не знаех що за човек си, преди да дойдеш. Не можех да рискувам да откажеш да участваш в заблудата, ако ти бях казала предварително. Кажи, че не ми се сърдиш, Джейми, поне заради паметта на милата ми Елън.

Джейми стисна нежно ръката ѝ, като я увери, че не ѝ се сърди. Всъщност беше доволен, че се е появил навреме, за да помогне, а леля му може да разчита на него за всичко.

Господин Кембъл се усмихна и разклати звънчето; Одисей донесе специалното уиски, с поднос кристални чаши и чиния сладки. И ние пихме за надхитрянето на британския флот.

Като гледах изящното лице, така красноречиво в слепотата си, не можех да не си спомня краткия разказ на Джейми, който някога ме бе просветил в особеностите на членовете на семейството си.

„Фрейзър са упорити като камък — каза той. — А Макензи са очарователни като чучулиги в полето, но хитри като лисици.“