![Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/4/hazarski-rechnik-bg-download.jpg)
Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
"Има огромна разлика - казал Исак Сангари на кагана - между Адам, когото е създал Йехова, и неговия син Сет, когото е създал Адам. Следователно Сет и всички хора след него са божие намерение, но човешко дело. Оттук трябва да се прави разлика между намерението и делото. Намерението и у човека е останало чисто, божествено, глагол или логос, който предхожда действието като проект на действието, но делото е земно, носител на името - Сет. В него качествата и недостатъците са едно в друго като кухи кукли, които се скриват една под друга. И само така може да се разгадае един човек, ако от него се свалят една по една кухите кукли, по-голямата камбана от по-малката. Затова не бива да мислиш - заключил Сангари, - че ангелът в съня те е упреквал; напротив, няма нищо по-погрешно от такова тълкуване. Той просто е искал да ти покаже какво е всъщност твоето естество..."
Т
ТИБОН, ИЕХУДА ИБН
ТИБОН, ИЕХУДА ИБН (XII век) - преводач на Книга за хазарите на Юда Халеви от арабски на еврейски. Преводът се появил в 1167 година, а за това, че е неуеднаквен, има две обяснения: първото, че по-късните печатни версии са били осакатени от ръцете на християнската Инквизиция; второто, че всичко е зависело не само от Тибон, но и от обстоятелствата. Преводът бил верен, когато Ибн Тибон, превеждайки, бил влюбен в своята годеница, добър, когато бил сърдит, разтеглен, когато духали ветровете, дълбок - през зимата, ако валял дъжд, коментирал и преразказвал оригинала, а ако се чувствал щастлив, преводът му бил погрешен.
Когато свършвал някоя глава, Тибон постъпвал като древните александрийски преводачи на Библията - давал на някого да му чете превода, четецът се движел и все повече се отдалечавал от него, а Тибон стоял и слушал. С отдалечаването текстът губел части във вятъра, зад ъглите, преминавал през храсти и дървета, препречвали му се врати и огради, лишавал се от съществителни и гласни, чупел се на стълбите и най-сетне, тръгвайки като мъжки глас, завършвал пътя като женски глас, при което от далечината се чували само глаголите и цифрите. После при връщането на четеца се случвало обратното и Тибон поправял превода въз основа на впечатленията, получени при това четене в движение.
Х
ХАЗАРИ
ХАЗАРИ - войнствен народ, който между VII и X век населявал Кавказ, имал силна държава, флота на две морета, Каспийско и Черно, ветрове колкото рибите, три столици - лятна, зимна и военна, и години, високи колкото борове. Изповядвали непозната днес вяра, дълбоко почитали солта, храмовете си дялали в подземните скали от сол или в солените планини. Според Халеви приели юдаизма в 740 година, а последният хазарски каган - Йосиф, установил връзка дори с испанските евреи, защото плувал в седмия ден, когато земята кълне човека и когато тази клетва сама подкарва кораба от сушата. Тази връзка се прекъснала, когато русите в 970 година завзели хазарската столица и унищожили хазарската държава. След това част от хазарите се претопили в източноевропейските евреи, други части от този народ се претопили в арабите, турците и гърците, така че днес се знае само за онези малки оазиси от хазарско население, което все още е съществувало без език и вяра в самостоятелни общини до Втората световна война (1939) в Източна и Средна Европа, а после е изчезнало напълно. Еврейската форма на тяхното име е кузари (мн. ч. кузарим). Обикновено се смята, че при хазарите само благородниците са приели юдаизма; между другото в Панонската низина между VII и X век е съществувал център на юдаизма, който понякога се приписва на хазарите (Челаревo). Друтмар Аквитански около 800 година във Вестфалия споменава "gentes Hunorum que ab et gazari vocantur", подчертавайки, че хазарите били обрязани и принадлежали към Моисеевата вяра и че били силен народ. У Кинам в XII век се казва, че хазарите живеят според Моисеевите закони, но не напълно. Кагани евреи споменават арабски източници от X век (Ибн Руста, Ищакхри, Ибн Хаукал).
Любопитни данни за хазарите съдържа едно съчинение, наречено "Хазарска преписка". Запазено най-малко в две версии, от които едната по-изчерпателна, това съчинение все още не е докрай научно осветлено. Съхранява се в Оксфорд и представлява преписка на еврейски език между Йосиф, цар на хазарите, и Хисдай Ибн Шапрут от мавърска Испания, който в средата на X век писал на хазарския цар, молейки го да му отговори на следните въпроси: