Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
1. Има ли някъде в света еврейска държава?
2. Как са дошли евреите в Хазария?
3. Как е станало преминаването на хазарите в юдеиската вяра?
4. Къде живее царят на Хазария?
5. Към кое племе принадлежи?
6. Каква е ролята му във войните?
7. Дали войната се прекратява в събота?
8. Дали хазарският цар има някакви сведения за възможния свършек на света?
В отговора е мотивирана хазарската полемика, която предхождала преминаването на хазарите в юдаизма.
Във връзка с тази полемика има и един друг източник, който не е запазен до наши дни. В статията за хазарите в своето издание Даубманус се позовава на съчинението За хазарския въпрос (вероятно на някаква латинска версия). От заключителните редове на съчинението се вижда, че в неговите най-стари части става дума за сведението, което по всяка вероятност е използвал при подготовката си еврейският представител раби Исак Сангари, преди да отпътува за хазарската мисия, където взема участие в известната полемика. Съчинението в запазените му части гласи:
За името хазари - хазарската държава се нарича царство на кагана или каганат и от нейното наименование е изчезнало названието на първоначалното хазарско царство, което е предхождало каганата и го е създало с меч. Хазарите в собствената им държава се наричат неохотно с това име. Винаги използват някакво друго наименование, избягвайки името хазари. В земите към Крим, където има и гръцко население, наричат хазарите негръцко население или гърци, които не са приели християнството; на юг, където има евреи, ги наричат нееврейски групи; на изток, където има араби, частично настанени в хазарската държава, наричат самите хазари неислямизирано население. Онези хазари, които са приели някоя от чуждите вери (еврейска, гръцка или арабска), тук вече изобщо не ги броят за хазари, а ги смятат за евреи, гърци или араби, и обратно - малкото на брой случайно преминали в хазарска вяра в хазарска среда наричат каквито са били преди покръстването, тоест не ги смятат хазари, а пак - гърци, евреи или араби, въпреки че са от хазарска вяра. Така наскоро един грък, вместо да каже за някакъв човек, че е хазар, се изрази по следния начин: "В каганата наричат бъдещи евреи онези, които не са се присъединили към гръцката вяра, а говорят хазарски". В хазарската държава могат да се срещнат учени евреи, гърци или араби, които твърде добре познават хазарското минало, книги и паметници, говорят за тях с похвала и подробно, някои дори пишат хазарска история, но на самите хазари това не е разрешено и те не смеят Да говорят за собственото си минало и да съчиняват книги.
Хазарският език е музикален, на него добре звучат стиховете, които чух, но не запомних; казват, че ги е съчинила една хазарска принцеса. Този език разполага със седем рода; тоест освен мъжки, женски и среден род има и род за евнуси, за безполови жени (онези, които е осакатил и окрал арабският дявол), за онези, които си сменят пола, независимо дали са мъже, които се превръщат в жени, или обратно, и за прокажените, които с болестта си трябва да получат и нов облик в говора, така че всеки, с когото влязат в разговор, веднага да открива болестта им. В разговор различно произношение имат момичетата и момчетата и мъжете и жените, защото момчетата учат арабски, еврейски или гръцки според това, дали живеят в краища, където има гърци, в части, където евреите са смесени с хазари, или в места, откъдето идват сарацини и перси. Поради това при момчетата в хазарския език се чува еврейското камеш, холем и шурек, голямо, средно и малко "у" и средно "а". А момичетата не учат еврейски, гръцки или арабски и тяхното произношение е по-друго и по-чисто. Знае се, че когато изчезва един народ, най-напред изчезват неговите най-висши слоеве и книжнината заедно с тях; остават само книгите на закона, които народът знае наизуст. Точно това може да се каже и за хазарите. В тяхната столица цената на проповедите на хазарски език е висока, на еврейските, арабските и гръцките - съвсем ниска или тези проповеди са безплатни. Странно е това, че хазарите, когато се намерят извън своята държава, избягват да показват един другиму, че са хазари, предпочитат да се разминават, без да си откриват произхода, и крият, че говорят и разбират хазарски, и то повече от своите, отколкото от чужденците. В самата страна в обществените и административните служби повече се ценят онези, които не показват добро познаване на хазарски, въпреки че това е официалният език. Затова често пъти и онези, които добре знаят хазарски, умишлено говорят този език с грешки, с чуждо произношение и ударение, от което извличат очевидна полза. Дори за преводачи, да речем, от хазарски на еврейски или от гръцки на хазарски, се вземат такива, които правят грешки в хазарския език или се преструват, че грешат.