![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Друг от мъжете я видя и я подгони. Тя достигна ниската ограда на двора, прескочи я и хукна към близките дървета.
Мъжът имаше заповед да не я убива, освен в краен случай. Докато Лай тичаше напред, той изстреля предупредителен откос в краката й. Когато достигна снежния човек, който двамата с Бен бяха направили, тя се обърна и изстреля едната цев. Мощен гръм отекна в заснежената долина.
Мъжът усети болезнено ужилване по бедрото си, където се бяха забили няколко сачми. Разгневен, той вдигна оръжието, този път за да я повали. По дяволите заповедта. С очите си бе видял какво направи тази кучка с неговия приятел Ханс.
Лай тичаше на зигзаг в обсега на оръжието му, като правеше движения вляво и вдясно, за да го заблуди. Той натисна спусъка. Куршумите разораха снега и обелиха кората на едно дърво. И тогава мъжът разбра, че пълнителят му е празен. Той преметна картечния пистолет през рамо и извади войнишкия нож, затъкнат на колана му.
Клонки и трънаци я шибаха през лицето, докато тичаше през гъстата гора. Дългата двуцевка се закачи за един клон и тя я изпусна. Върна се да я вдигне от земята, но мъжът я настигаше бързо. Лай издаде тих вик на ужас и продължи да тича слепешката. Накъде отиваше? Право пред нея имаше стръмно дере, по чието дъно течеше река. Бе попаднала в капан.
Мъжът видя падналата двуцевка и се наведе да я вдигне. Едното чукче беше вдигнато. Една изстреляна цев, една пълна. Той се усмихна на себе си. Тя беше на някакви си двайсетина метра пред него, а яркожълтото ватирано яке представляваше лесна мишена.
Мъжът се прицели и натисна спусъка.
Пушката изтрещя и го ритна силно по рамото. Двойната цев се вдигна нагоре от отката и през дима той видя как Лай се строполи на земята.
Тя залитна и падна на коляно. Хвана се за някаква млада фиданка и се опита да се задържи, но не успя и полетя презглава по стръмния склон сред пукот от клонки.
Мъжът пристъпи до ръба на обраслото в храсталаци и трънак дере. Долу в ниското се чуваше ромонът на рекичка. Погледна в краката си. Снегът, където бе паднала, беше обагрен в червено.
Мъжът изви шия и се вгледа в пропастта. Видя я чак в подножието на склона. Тялото й се беше оплело в заскрежените тръстики, едната й ръка стърчеше под ъгъл встрани, черната й коса покриваше лицето. По устните и голата й шия имаше кръв; петна от кръв имаше и по разкъсаното яке. Очите й бяха отворени и гледаха безжизнено към небето.
Той я погледа десетина-петнайсет секунди, може би двайсет. Тя не помръдваше. От устата й не излизаше дъх. Очите й не потрепваха. Мъжът разкопча ципа на якето си и извади малък цифров фотоапарат. Включи го и натисна копчето на вариообектива, докато тялото й изпълни целия кадър. Направи три снимки и прибра фотоапарата в джоба си.
Нещо проблесна в периферното му зрение. Мъжът протегна ръка и сграбчи малкия медальон, чиято верижка се бе закачила на един близък клон. Подържа го върху дланта си. Беше опръскан с кръв.
Манастирът зад гърба му бе в пламъци. Писъците на монахините бяха утихнали. Първият хеликоптер вече се издигаше във въздуха, размахвайки лопатите на ротора си през черния дим.
Мъжът се обърна и закрачи натам, където го очакваше вторият хеликоптер.
43
Виена
Оживеното кръстовище се изпълни със смачкани ламарини, след като огромният камион прегази като картонена кутия мерцедеса. Колите занасяха и се забиваха с трясък една в друга. Двете половини на автомобила на Кински се разхвърчаха в различни посоки. Задницата подскочи във въздуха и се преобърна, като застана на покрива си, докато предницата се покачи върху бордюра, хвърляйки искри по паважа с прерязаното си на две шаси.
Пътното платно беше осяно с разбити автомобилни стъкла и хлъзгаво от масло и антифриз, изтекли от изтърбушените двигатели. Въздухът се изпълни с рев на клаксони, писъци от заседнали в колите хора и гневни подвиквания от минувачите по тротоара. Каросерии се въргаляха, застанали под най-невероятни ъгли една спрямо друга. Мирният градски пейзаж за миг се преобрази в бушуващо море от метал, през което сновяха обхванати от паника човешки фигури. В този момент заваля дъжд, който за секунди се превърна в суграшица.
Бен прекара пръсти през косата си и изтръска полепилите се в нея ледени зърна. Мерцедесът се бе превърнал в купчина нагъната, усукана ламарина, смачкана пластмаса и смлени на сол стъкла. Зад предните седалки, където би трябвало да се намира задната половина на колата, зееше огромна дупка. Ушите му пищяха от удара; чувстваше се замаян и дезориентиран. Една от кутиите с боеприпаси се беше отворила и по пода на колата се търкаляха патрони. Замириса му на изгоряло. Вратата до него се беше откачила от пантите си и висеше навън.