Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Ето това е! Явно трябва да пия и пуша повече — рече Ингрид, като постави ръка на коляното му. Дланта й беше топла. На Бен му се стори, че допирът продължи малко повече, отколкото беше необходимо. — Хей, обичаш ли музика? — Тя скочи и пристъпи към скрина, върху който бе поставена стереоуредба.

— Да имаш случайно нещо на Барток? — попита Бен.

Тя се изсмя.

— Дума да не става! Такава музика ме кара да си гриза ноктите. Прекалено е натоварваща за мен.

— Харесвам натоварващата музика.

— Наистина си странен мъж — каза тя. — Аз пък обичам джаз. Какво ще кажеш да пусна малко джаз?

— Имаш ли Дон Чери или Орнет Коулман?

— Ама ти наистина си падаш по натоварваща музика. — Тя прекара пръсти по редичката дискове и извади един. — Имам „Бичиз Бру“ на Майлс Дейвис. Вещерска смес.

— Майлс става. — Двамата поседяха известно време, заслушани в музиката, като отпиваха от шнапса и разговаряха тихо. Тя го попита по каква работа е във Виена и той отвърна, че е журналист на свободна практика. Това го подсети за Оливър.

Очите го смъдяха от умора и безсъние, на няколко пъти главата му клюмна встрани. Надяваше се огненият фюжън на Майлс Дейвис да го поободри, но явно не му действаше.

— Изглеждаш изтощен — каза тя. — Може би трябва да подремнеш малко.

— Може би — промърмори той.

— Полегни тук, на дивана — каза с усмивка тя.

Беше твърде уморен, за да й откаже. Тя спря музиката, постави възглавници под главата и краката му и донесе едно одеяло от спалнята. Той задряма.

Събуди се като че ли само след секунди. Ингрид седеше на ръба на дивана и го гледаше нежно. Бен се надигна на лакти, примигвайки.

— Колко време съм спал?

— Малко повече от час. Аз съм гладна — каза тя и стана. — А ти?

Бен се протегна, стана и я последва в кухнята. Беше малка и чиста.

— Не бива да се заседавам много тук — каза той. — Не искам да те притеснявам.

— Моля те, не ме притесняваш. Пък и самата аз имам нужда от компания. Освен това си ми полезен.

— Така ли? За какво?

— Упражнявам си английския.

— Та аз повечето време спя! Пък и английският ти си е наред.

— Обичаш ли вурст? — попита тя, като отвори хладилника. — Имам и печено пиле.

Тя извади две чинии от бюфета и подреди в тях парченца студено пиле, няколко колелца салам, филийки хляб и салата. Двамата седнаха на високите столчета пред бара и тя му наля чаша минерална вода. Докато се хранеше, Бен усети как силите му се възвръщат.

— Така и не те попитах с какво се занимаваш — подхвърли той.

Тя направи гримаса.

— Работя за една голяма фирма като секретарка.

— Не си ли харесваш работата?

— Ненавиждам я — каза натъртено тя. — Иска ми се да се махна оттам.