Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Жената го погледна объркано и колебливо кимна.

— Както искате — каза тя. Излезе на главната улица и се вля в движението.

Бен с мъка се извъртя на седалката си и погледна назад. От преследвачите нямаше и следа. Надяваше се Кински да се оправи.

Жената караше мълчаливо и изглеждаше силно притеснена. Изведнъж поклати глава.

— Вижте, жилището ми е само на петстотин метра оттук. Имам с какво да ви превържа, можете да си починете там. Моля ви да приемете, това е най-малкото, което мога да направя за вас.

Главата на Бен пулсираше от болка, но той размисли. Като идея не беше никак зле. Във всеки случай звучеше по-добре от това, да се появи в някой хотел, оплескан в кръв.

— Става — отвърна накрая той.

— Аз съм Ингрид — каза жената. — Ингрид Бекер.

— Бен — каза той. — Божичко, главата ми!

В този момент телефонът на Ингрид иззвъня.

— Ja! Здравей, Леони. Да… не мога сега да говоря, не съм сама… Може би по-късно ще се видим, става ли? Tchüss. — Тя изключи телефона и го прибра в джоба си. — Извинявайте — каза усмихнато тя. — Братовчедка ми. Ето, стигнахме. — Даде мигач и сви във входа на подземния гараж.

Ингрид помогна на Бен да се качи в асансьора и натисна бутона за втория етаж. Подпрян уморено на стената, той я наблюдаваше. Беше млада, на около двайсет и пет-шест години. Късо подстригана тъмна коса, тук-там с червеникави кичури. Макар и небрежно облечена — яке с кожена яка върху карирана памучна риза, джинси и войнишки боти — изглеждаше извънредно привлекателна.

Вратата на асансьора се отвори, тя го хвана внимателно под ръка и го поведе към апартамента си.

— Добре ли си?

— Ще се оправя.

Жилището на Ингрид беше малко, но уютно. Тя го насочи към дивана в дневната. Вътре беше топло; Бен свали коженото си яке и го положи върху облегалката на дивана. Излегна се на една страна, докато тя изтича до банята за превръзки, памук и дезинфектант.

— Ще ти щипе малко — каза тя, после се наведе над него и попи кръвта от челото му с памук, напоен със спирт.

— Ох! — извика той.

— Извинявай. Чувствам се ужасно. Мога ли да ти предложа нещо за пиене?

Бен извади плоската бутилка от джоба си.

— И ти пийни една глътка — каза той. — Струва ми се, че имаш по-голяма нужда от мен.

Ингрид донесе две ниски чаши и приседна до него на дивана. Той изсипа в тях всичкия скоч, който бе останал в бутилката му. Огледа лицето й. Имаше приятна усмивка и тъмни очи, в които се четеше тъга.

— Е, наздраве!

— Prost!

Чукнаха чаши и отпиха.

— Ммм, не е лошо — каза тя. — Харесваш ли шнапс? Имам някъде една бутилка.

— Не бих отказал — отвърна Бен. Световъртежът започна да преминава и той се почувства приятно отпуснат и спокоен. Сътресението на мозъка не беше проблем. Просто беше много уморен. Умората го обхващаше на вълни, бавно и неумолимо.