Конспирацията „Моцарт“ [bg]

В предното стъкло се появи паяжина от множество малки пукнатини. Волвото продължаваше да се носи към него, явно имаха намерение да го прегазят. Той вдигна отново пистолета и натисна спусъка.

Пистолетът беше празен. В бързината бе успял да постави само пет патрона в пълнителя. Междувременно бе изстрелял и петте. Плъзгачът застана неподвижно в задно положение; кутиите с боеприпаси бяха в мерцедеса. Двеста и петдесет патрона — предостатъчно, за да отблъсне малка армия от въоръжени бандити, а в себе си нямаше нито един, за да презареди.

Волвото почти го достигна. През стъклото Бен вече ясно различаваше злорадо ухилените лица на мъжете. Той се обърна и хукна. Хлъзгаше се и залиташе. Ревът на двигателя заглушаваше стъпките му в тесния пасаж.

Нямаше никакъв шанс. Сблъсъкът с бронирания камион го бе омаломощил; усещаше, че всеки момент ще рухне на земята. И тогава видя вляво от себе си друг пасаж, който се виеше стръмно надолу между стари огради и къщи. Входът на пасажа беше затворен за движение с три циментирани в земята метални стълба. Между тях можеше с усилие да се провре мотоциклет, но не и кола.

Бен се втурна в пасажа и чу как волвото закова спирачки. Той се затича надолу, като постепенно увеличаваше скоростта си по стръмния наклон. Вратите на волвото се отвориха. Изтрещя изстрел и от една близка стена рикошира куршум.

Бен тичаше, без да се обръща назад. Пасажът завиваше надясно, като постепенно го скриваше от погледите на преследвачите му. Чу стъпките им зад гърба си. Сви зад издадения напред ъгъл на една къща и изведнъж се озова на малко площадче. В средата имаше стар фонтан.

Облегна се на фонтана, за да си поеме дъх, и пъхна празния пистолет под колана си. Огледа се. От площадчето във всички посоки водеха множество тесни улички. Можеше да поеме по шест различни пътя. Бен хвърли поглед през рамо и избра наслуки една от уличките. Оказа се още по-стръмна от предишната. Побягна с всички сили, като се стараеше да стъпва леко по паважа, за да не вдига шум. Вече никой не го следваше. Онези сигурно бяха поели по друг път, но той не забави крачка. Можеха да се пръснат в различни посоки, а и със сигурност познаваха града по-добре от него. При това той беше невъоръжен.

Далеч напред стръмната уличка се вливаше в друга, по-широка. До пресечката оставаха трийсетина метра, двайсет, десет. Докато тичаше, Бен се извърна и погледна през рамо. Зад него нямаше никой.

Чу скърцане на спирачки. Бен не можа да се спре навреме. Червеното пежо, пред което се бе озовал слепешката, също.