Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Лицето на Катилара се оживи от нетърпелив интерес.

— Колко несправедливо! Царин Иас е бил доста стар човек — много по-стар от Арис. — Поколеба се, раздирана от любопитство, после попита срамежливо: — Вие… направихте ли нещо по-специално? За да заченете Изел?

Иста изкриви лице от неприятните спомени.

— Всяка придворна дама в Зангре, без значение дали е раждала, или не, ме засипваше с разни бабешки лекове, които непременно щели да помогнат.

Катилара попита, с изненадващо огорчение:

— А предложиха ли нещо на Иас?

— Една млада невяста, изглежда, му беше достатъчен стимул. — „В началото“. Странно плахата страст на Иас от първите години постепенно бе отслабнала с времето, след иначе добре прикритото му разочарование от пола на първото им дете. Възрастта и проклятието бяха достатъчно обяснение за другите му проблеми. Иста подозираше, че вместо да пие гадни отвари, Иас бе започнал да се отбива за вдъхновение при любовника си, преди да дойде в нейната спалня. Ако неспособността й да зачене се бе проточила, дали лорд ди Лютез не би убедил Иас да се откаже от посредничеството и да пусне самия него в леглото й? И колко време щеше да мине, преди тежкото очакване да притисне Иста до степен да се съгласи? Справедливото възмущение от подобно уреждане на нещата изгаряше още по-силно, когато прикриваше съществуващо изкушение, защото Арвол ди Лютез бе поразителен мъж. Поне тази част от странния гняв на Катилара към брата на съпруга й Иста разбираше без никакви затруднения.

Иста примигна, понеже изведнъж й хрумна решение на завързания проблем как да разкара Катилара — и демона й, — така че да не й се пречкат в краката за обедното й посещение при Илвин. Нелицеприятен план, но пък щеше да свърши работа.

— Последното нещо, което опитах, преди да забременея с Теидез, беше лапа от червен напръстник — каза тя. — Ако не ме лъже паметта, този цяр ми го каза лейди ди Вара, тя пък го била научила от старата си бавачка. Лейди ди Вара се кълнеше, че действа безотказно. Самата тя вече беше родила шест деца по онова време.

В очите на Катилара лъсна напрежение.

— Червен напръстник? Това цвете не го знам. Дали расте и тук, на север?

— Не знам. Като че ли видях няколко край поляната, където лорд Арис направи лагера си онзи ден. Лис би познала растението, сигурна съм. — Веждите на Лис, която стоеше зад Катилара, хвръкнаха в протест и Иста вдигна пръст, за да й даде знак да мълчи. След това добави: — Старата бавачка изрично заръчала цветето да се набере от самата молителка, боса, по обед, когато слънцето е най-жежко. Стеблата да се отрежат със сребърен нож, като се редят молитви към Майката, а цветчетата да се загърнат в тензух — или коприна, ако е дама — и да се носят на кръста, докато жената не легне със съпруга си.

— А какво трябва да гласи молитвата? — попита лейди Катилара.

— Нищо особено, стига да е от сърце.

— И това ви е помогнало?

— Кой би могъл да каже със сигурност? — Всъщност тя не си бе направила труда да изпълни нито едно от предписанията, с които я заливаха доброжелателките й. С изключение на молитвите. „А всички знаем докъде ме доведоха те в крайна сметка“. Зае се да съставя наум следващата примамка, когато рибата сама скочи в мрежата й.