Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Толкова се смаях, че не помня какво се случи веднага след това. Но Леля и Хацумомо май взеха да се карат, защото следващото, което стигна до слуха ми, бяха думите на Хацумомо:
— Ако това момиче отново, ме изложи публично, с удоволствие ще я зашлевя по другата буза.
— Какво направих, че да ви изложа? — попитах.
— Знаеш прекрасно какво имах предвид, като попитах дали имаш косми, а ти ме изкара глупачка. Дължа ти една услуга, малка Чийо. И ти обещавам, че скоро ще ти се издължа.
Гневът й като че стихна и тя отново излезе на улицата, където Пити я чакаше, за да й се поклони.
На другия ден разказах за случилото се на Мамеха, но тя почти не ми обърна внимание.
— Какво от това? — каза. — Слава богу, че не ти е оставила следа на бузата. Не си очаквала, че ще е във възторг от думите ти, нали?
— Само се притеснявам какво ще се случи следващия път, когато се сблъскаме с нея.
— Ще ти кажа какво. Ще се обърнем и ще си тръгнем. Домакинът може да се удиви, че още невлезли, си тръгваме, но така е по-добре, отколкото да позволяваме на Хацумомо пак да те обижда. Тъй или иначе, ще е истинско щастие да попаднем на нея.
— Не разбирам, госпожо, защо ще е щастие?
— Ако ни принуди да напуснем няколко чайни, ще се отбием на повече места, ето защо. Така по-бързо ще станеш известна в Гион.
Увереността на Мамеха ми вдъхна кураж. И наистина, когато по-късно тръгнахме, очаквах, че през нощта ще си сваля грима и ще открия, че кожата ми гори от удоволствието на една дълга вечер. Най-напред се отбихме на партито на млад филмов актьор, който изглеждаше не по-възрастен от осемнайсет години, но нямаше нито един косъм на глава си, нито пък мигли или вежди. След няколко години много се прочу, но с начина, по който умря. Самоуби се с меч, но преди това уби една млада келнерка в Токио. Във всеки случай ми се стори много странен, докато не забелязах, че не сваля очи от мен — бях прекарала толкова дълго в изолацията на нашата окия, че да си призная, вниманието към мен ми беше приятно. Стояхме там повече от час, но Хацумомо не се появи. Струваше ми се, че мечтите ми за успех могат истина да се сбъднат.
След това се отбихме на парти, давано от ректора на Киотоския университет. Мамеха веднага се заприказва с един човек, когото не беше виждала известно време, и ме остави сама. Единственото местенце на масата бе до възрастен мъж с бяла риза на лекета, който май беше много жаден, защото непрестанно се наливаше с бира, освен когато спираше, за да се оригне. Коленичих до него и тъкмо да му се представя, чух плъзгащата се врата да се отваря. Очаквах да видя прислужница с поредната порция саке, но в коридора бяха коленичили Хацумомо и Пити.
— О, небеса! — чух Мамеха да казва на мъжа, когото забавляваше: — Верен ли е часовникът ви?
— Абсолютно верен — отвърна той. — Всеки следобед го сверявам с часовника на гарата.
— Боя се, че със Саюри нямаме друг избор и колкото и да е неприлично, трябва да тръгваме. Вече от половин час ши чакат на друго място!
Двете станахме и се измъкнахме от увеселението веднага щом Хацумомо и Пити влязоха.
На излизане от чайната Мамеха ме дръпна в една празна стая с татами. В полумрака не можех да различа чертите й освен красивия овал на лицето и пищната й прическа. Щом аз не я виждах, значи и тя не можеше да ме види и аз оставих челюстта ми да увисне от разочарование и отчаяние — имах чувството, че никога не ще успея да избегна Хацумомо.
— Какво каза на тази ужасна жена днес? — попита ме Мамеха.
— Абсолютно нищо, госпожо!
— Как тогава ни намери тук?
— Самата аз не знаех, че ще дойдем. Не бих могла да й кажа.
— Моята прислужница знае за този ангажимент, но не мога да си представя, че… Е, добре, ще идем на едно парти за което едва ли някой знае. Миналата седмица Нага Теруоми бе назначен за диригент на Токийската филхармония, днес следобед пристигна в града, за да даде на всички възможност да му се поклонят. Не ми се ходи особено, но… поне Хацумомо няма да е там.
Пресякохме булевард Шиджо и свихме по тясна улица, която се носеше миризма на саке и печени картофи. От ярко осветените прозорци на втория етаж на една чайна ни заля смях. Млада прислужница ни поведе към една стая горе. Там заварихме диригента да почуква гневно с пръсти по чашка саке. Тънката му коса бе намазана с брилянтин и сресана назад. Останалите мъже бяха в разгара на игра по надпиване с две гейши, но диригентът не искаше да участва в нея. Той поговори с Мамеха, а после я помоли да потанцува. Не мисля, че го вълнуваше толкова танцът. Това бе повод да сложи край на играта и да накара останалите отново да му обърнат внимание. Тъкмо прислужницата донесе шамисен и го подаде на едната от гейшите — дори преди Мамеха да заеме поза, — плъзгащата се врата се отвори и… Сигурна съм, че знаете какво се каня да кажа. Отново се появиха Хацумомо и Пити.