Машината на пространството [The Space Machine - bg]

Уредите бяха толкова много, че когато ги видях и си представих огромното съоръжение, което ръководеха, с уплаха си помислих, че до този момент най-сложният механизъм, с който ми се беше налагало да се справям, беше капан за мишки и каручка с пони.

Мъжете обясняваха всичко и с големи подробности, но аз запомнях съвсем малко от нещата, които ми показваха. Имах чувството, че не мога да разчитам твърде на превода на Едуина, а когато бях сигурен, че тя предава вярно, невинаги разбирах понятията.

Показаха ми например широк, съвършено празен стъклен екран, на който по време на полет би трябвало да се вижда какво става пред летателния апарат. Подобен екран вече бях виждал на по-малкия снаряд, но не можех да разбера защо винаги когато стигаха до серия метални копчета, наредени под екрана, ставаше дума за „мишена“. Нещо повече, мъжете обясниха, че когато мишената съвпадне с целта, трябва да се натисне познатия ми вече обвит в зелена обвивка лост, чрез който от носа на снаряда излиташе зелен огън.

Реших, че повечето от неяснотите ще успея да разгадая по време на полета.

Разясненията продължиха, докато главата ми съвсем се замая. Все пак добих някаква представа за онова, което щеше да се случи — изстрелването се извършваше от команден пулт, намиращ се извън снаряда, а вече имах някаква, макар и смътна представа как да продължа управлението.

Марсианците споменаха, че до четири дена чудовищата не смятат да предприемат излитане. Така че имахме достатъчно време, за да подготвим бягството.

Заявих им, че бих искал да отлетя час по-скоро. Сега, когато съществуваше някакъв, макар и нищожен шанс да се измъкна от Марс, нямах никакво желание да оставам повече, отколкото е необходимо.