![Машината на пространството [The Space Machine - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/8/8/8/mashinata-na-prostranstvoto-the-space-machine-bg-download.jpg)
Машината на пространството [The Space Machine - bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Машината на пространството [The Space Machine - bg]». Краткое содержание книги:
Фактът, че чудовищата притежаваха средство, с което да стигнат до Земята, за мен беше сега от първостепенна важност, защото това значеше, че все пак има някакъв начин да стигнем до дома.
Бях предложил на Амелия да се скрием на борда на някой от снарядите им, но идеята криеше много опасности.
Да оставим настрана какво ни очакваше, ако ни открият или ако се случеше някое друго нещастие, но на Земята щяхме да пристигнем с най-безмилостните и враждебно настроени врагове, каквито жителите й някога са виждали.
Не знаехме какви са плановете на чудовищата, но нямахме никакви основания да смятаме, че намеренията им ще бъдат миролюбиви. Нито Амелия, нито аз имахме право да вземем участие в нападение срещу Земята, колкото и пасивна да е нашата роля. Нещо повече, наше първо задължение беше да предупредим за плановете страшните жители на Марс.
Решение имаше и от момента, в който то мина през ума ми, вече нищо друго нямаше значение.
Със снаряд вече бях пътувал, видях как летеше, бях разглеждал таблото за управление.
Двамата с Амелия трябваше да откраднем един от снарядите и да отлетим сами до Земята!
V
В града пристигнахме без всякакви проблеми и нашите придружители ни преведоха по улиците безпрепятствено.
Тук не бе така очебийна малобройността на жителите, както в Града на опустошението. Празните сгради бяха много по-малко, а и явното военно превъзходство на местните чудовища беше предпазило града от чужди нападения. Забелязваше се и друга разлика — независимо от големите индустриални райони извън града, и вътре в очертанията му имаше фабрики; из въздуха се носеше дим, който още повече засили носталгията ми по Лондон.
Нямахме много време да разглеждаме града, защото веднага ни заведоха в някакво спално помещение. Тук в малка стаичка се срещнахме с едно от основните ядра на революционните сили.
Щом влязохме, марсианците побързаха да ни демонстрират ентусиазма си с енергично подскачане. Не можех да не изпитам дълбоко съчувствие към тези нещастни поробени хора, да не споделя възторга им от приближаването на бунта.
С нас се държаха като с короновани глави и забелязах, че ние с Амелия не се справяме лошо с новото си положение. Всеки наш отговор се очакваше с нетърпение, но тъй като трудно разговаряхме, само се усмихвахме и кимахме, докато един по един марсианците идваха и с помощта на Едуина ни съобщаваха каква е ролята на всеки от тях в случай на действие.
Оттук ни заведоха на друго място, където се повтори почти същото. Моята представа за ролята на Амелия се оказа напълно вярна.
Появяването й беше послужило като стимул за действия на марсианците и беше дало тласък на хода на събитията, които тя самата не можеше да контролира.
Започнах да се уморявам и да ставам нетърпелив и докато крачехме към третото помещение за поредната среща, не се сдържах и й подметнах:
— Само си губим времето.
— Длъжни сме да направим това, което искат от нас. Дължим им поне това.
— Бих искал да поразгледам повече града. Не знаем дори къде се намира снежното оръдие.
С нас имаше шест марсианци, които искаха да разговарят с Амелия и тя ми отговори само с уморено свиване на рамене.
— Не мога да ги оставя точно сега. Може би ще можеш да тръгнеш сам.
— А кой ще ми превежда?
Едуина вече теглеше ръкава на Амелия, за да й покаже следващата сграда, в която трябваше да влезем. Амелия се усмихна послушно и кимна.
— По-добре да не се делим — каза тя. — Но ако попиташ Едуина, тя може и да ти обясни онова, което те интересува.
След няколко минути влязохме в сградата, където в тъмно приземие бяхме посрещнати възторжено от група марсианци.
Малко по-късно дръпнах Едуина настрани и й казах какво ме интересува. Тя не прояви никакъв интерес, но предаде нещо на един от гражданите, който беше с нас. Скоро той напусна помещението, а ние продължихме обиколката на нашите бунтовнически части.
VI
Тъкмо се готвехме да се разделим с хората, когато пратеникът се върна, придружен от двама млади марсианци, облечени в черни униформи, също като онези двама, които управляваха снаряда.
Щом ги видях, малко се стреснах. От всички човешки същества, които бях срещал тук, мъжете, обучени да управляват снарядите, ми се струваха най-близо до чудовищата и следователно това бяха хората, на които най-малко можех да имам доверие, сега, когато старият ред всеки миг щеше да бъде ликвидиран. Тези двамата обаче бяха приети в самото сърце на революционното ядро.
Изведнъж се оказа, че идеята ми не е чак толкова трудно осъществима. Ако ние с Амелия успеехме преоблечени да влезем в снежното оръдие, може би там на място щях да разбера как действат уредите. Ето защо ако можех да се разбера с тези двамата, те биха могли да ми покажат как се управлява летателният апарат или дори да дойдат с нас на Земята.