Машината на пространството [The Space Machine - bg]

Обясних й с няколко думи какъв е новият ми план за открадването на снаряда и нашето пристигане на Земята преди чудовищата.

— А можеш ли да се справиш с управлението на тези машини? — попита тя, след като ме изслуша.

— Не мисля, че ще е много трудно. Вече съм разгледал уредите и няма да ми трябва много време, за да си ги припомня.

Амелия ме изгледа със съмнение, но каза:

— Дори да е така, нали видя как хората реагираха на твоите намерения. Няма да ми позволят да си отида. Това влиза ли в плановете ти?

— Ти вече сама каза, че няма да оставаш тук.

— Ако зависи от желанието ми, не бих останала.

— В такъв случай трябва някак да ги убедим — казах аз.

Двамата марсианци, които ни охраняваха, се размърдаха неспокойно. Докато говорех, без да се усетя, бях сложил ръка върху ръката на Амелия и двамата станаха, за да я защитят.

— По-добре да се върнем при другите — обади се Амелия. — Те очевидно ти нямат доверие.

— Нищо не решихме — възпротивих се аз.

— Засега не. Но ако аз се намеся, мисля, че ще мога да ги убедя.

Бях се научил да долавям настроението на марсианците по изражението на лицата им и забелязах, че когато отново се появихме сред тях, отношението им към мен беше станало още по-враждебно. Няколко души приближиха до Амелия с вдигнати нагоре ръце, а аз бях избутан встрани. Мъжете, които стояха до преди малко с нас в стаята, не се отделяха от мен и бях принуден да стоя настрани, докато останалите приветстваха Амелия като свой водач. Едуина беше край нея и бързо й говореше нещо. Врявата беше толкова силна, че не успях да чуя какво си говорят. Наблюдавах Амелия.

В настаналата бъркотия тя стоеше спокойна и владееше всяка своя реакция, внимателно заслушана в превода на Едуина; изчака да чуе и други няколко гласа, които отправиха към нея сричковите си обръщения. И въпреки създалото се напрежение моментът беше прекрасен: принуден насила да стоя настрана, имах възможност да наблюдавам тази толкова близка и в същото време непозната за мен млада жена. Бяхме се озовали един до друг по силата на нашето приключение и сега пак в резултат на него отново ни разделяха. Никога до този момент не бях чувствал марсианците по-чужди.

Чудесно съзнавах, че ако попречат на Амелия да дойде с мен, аз също ще остана на Марс.

Най-после редът беше възстановен и Амелия се отправи към единия край на стаята. Тя се обърна към събраните марсианци и Едуина застана до нея. Продължавах да стоя в моя ъгъл, здраво притиснат от охраната си.

Амелия вдигна дясната си ръка, разпери пръсти и всички млъкнаха.

— Народе мой, това, което се случи преди малко, налага да ви разкрия своя произход. — Тя говореше меко и бавно, за да успява Едуина да преведе думите й спокойно. — Не го направих досега, защото според вашите легенди този, който трябва да ви поведе, е роден роб. Страдах с вас, работих с вас и макар че ме приехте за свой водач, аз не съм родена в робство.