Машината на пространството [The Space Machine - bg]

Хората до мен се опитваха да ми обяснят предназначението на всяка постройка. Възможностите на Едуина обаче бяха твърде ограничени и аз успях да добия съвсем смътна представа за цялостния план на индустриалния център. Отделните части на бойните машини се произвеждаха в по-периферните сгради, след което се пренасяха тук и се сглобяваха и настройваха. През портата на една от постройките, която беше поне триста стъпки висока, успях да зърна няколко трикраки бойни машини в процес на работа; оголената конструкция на онази от тях, която беше най-далеч от входа, висеше от тавана, закрепена със система от макари, а под нея единият от металните крака вече беше прикрепен; машината най-близо до нас изглеждаше напълно сглобена, платформата се въртеше и около нея стояха редица инструменти и апарати, които проверяваха и изпробваха.

Чудовища и хора работеха заедно в гигантското хале и нямах чувството, че това ги притеснява. Не се забелязваха признаци на робски отношения, дори ми мина мисълта, че може би не всички хора на Марс биха посрещнали бунта с радост.

Отминахме близо двадесет подобни сгради, докато на края стигнахме до обширно празно пространство и спрях онемял от онова, което се разкри пред погледа ми.

Тук бяха плодовете на цялата мощна индустрия. Подредени в стройни редици, стояха десетки снаряди, всеки от които приличаше досущ на останалите, като че бяха излезли от струга на един и същ работник. Гладки и излъскани до блясък, по тях не се виждаше нито една грапавина, която да наруши чистотата на линията. Снарядите бяха по около триста стъпки дълги, изострени към носа, но по-голямата част от корпуса им беше цилиндрична, а задната страна представляваше окръжност с грамаден диаметър. Дълго се бях удивлявал пред размерите на снаряда в Града на опустошението, но той беше дребна играчка в сравнение с тези тук. Почти не вярвах на очите си и когато приближих, диаметърът на корпуса ми се видя някъде около деветдесет стъпки.