![Машината на пространството [The Space Machine - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/8/8/8/mashinata-na-prostranstvoto-the-space-machine-bg-download.jpg)
Машината на пространството [The Space Machine - bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Машината на пространството [The Space Machine - bg]». Краткое содержание книги:
Тъкмо мислех, че въпреки защитата на материята около мен, няма да мога вече да издържа налягането, и забелязах, че Амелия е затворила очи и като че е в безсъзнание. Извиках й, но всичко наоколо така силно трещеше, че нямаше надежда тя да ме е чула. Налягането и шумът бяха непоносими и започнах да усещам как мозъкът ми олеква и пред очите ми се пуща тъмна пелена. Имах чувството, че някаква сила ме откъсва от всичко наоколо и потъвам. Точно в този миг налягането рязко спадна.
Гънките на материята се отпуснаха и стъпих, освободен от плътната им прегръдка, на земята. Амелия тупна в безсъзнание на металния под до мен. Наведох се над нея и я плеснах леко по страните; не минаха и няколко минути и осъзнах, че вече се носим в пространството.
Глава седемнадесета
Пътуване към дома
I
Така започна пътешествието, което, обзет от оптимизъм, си представях, че ще свърши за един-два дни, а всъщност според нашата сметка то продължи цели шейсет дни. Два дълги месеца, през които преживяхме и вълнуващи моменти, и често се чувствахме уморени, а през по-голямата част — скучаехме до полуда.
Няма да ви занимавам с подробностите на цялото пътуване, ден по ден, но все пак не мога да не разкажа моментите, които изискваха от нас най-много сили и напрежение.
Връщайки се мислено към онези дни, ме обземат противоречиви чувства. Въпреки неприятностите това пътуване си имаше и добрите страни.
Една от тях например беше фактът, че двамата с Амелия бяхме сами в тясно пространство, което ни осигуряваше близост, интимност и известна сигурност, макар и да не беше най-доброто за подобни преживявания място, което човек би си пожелал. Не намирам, че е подходящо да описвам какво се случи между нас през тези дни — дори в днешните по-модерни времена ми се струва неуместно да говоря за толкова лични неща, — но мога да кажа, че опознах Амелия, а и тя можа да ме опознае до неподозирани от мен дълбочини.
Продължителността на пътуването ни даде възможност и да се пречистим в известен смисъл от всичко марсианско, което неизбежно бяхме придобили. Дори аз, който бях ангажиран далеч по-малко от Амелия в бунта, бях изпитал известни угризения, че напускаме града точно в момента, когато той избухна. Бяхме заобиколени от снаряжения, изработени на Марс, хранехме се с храна от Марс, дишахме въздуха на планетата, но с течение на времето, колкото повече се приближавахме до Земята, вътрешните конфликти ставаха все по-слаби и нашата цел доминираше над всичко. Подготвеното от чудовищата нападение представляваше реална опасност и ако не направехме поне опит да се намесим и да попречим, никога вече нямаше да имаме моралното право да се наречем човешки същества.
Но нека не избързвам. Споменах, че по време на пътуването преживяхме и вълнуващи моменти, първият от които беше непосредствено след като се освободихме от предпазните торби и открихме, че управляваме сами металния апарат.
II
Щом свестих Амелия и се уверих, че нито тя, нито аз сме пострадали от стремителното изстрелване, първата ми работа беше де видя в каква посока се движим. Излетели бяхме така енергично, че ми се струваше, че всеки миг ще се забием в Земята.
Завъртях копчето, с което светваше екранът за предно виждане, но за мое голямо разочарование на него не се появи нищо друго, освен няколко светли точки, които, както разбрах по-късно, бяха звезди. Известно време се опитвах да подобря образа, но не постигнах нищо повече от леко размътване. Извърнах се към най-малкия екран пред мен. Той показваше какво става зад нас.
Тук картината беше далеч по-ясна — на нея се виждаше светът, който току-що бяхме напуснали. Оказа се, че сме толкова близо до Марс, че гледката изпълва целия екран; сенки, полусенки и светлини, тук-там обагрени с жълто, кафяво и червено. Когато най на края очите ми свикнаха с картината, успях да различа очертанията на някои познати елементи на пейзажа. Най-ярко се открояваше вулканът, който стърчеше в пустинята като огромен цирей. В основата му се виждаше как набъбва грамадният облак пара, благодарение на който бяхме излетели.
Не забелязах града и предположих, че е скрит под разпростиращия се бял облак. Различих и добре очерталите се канали, които може би благодарение на растящите край бреговете им треви изпъкваха така ясно.