![Машината на пространството [The Space Machine - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/8/8/8/mashinata-na-prostranstvoto-the-space-machine-bg-download.jpg)
Машината на пространството [The Space Machine - bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Машината на пространството [The Space Machine - bg]». Краткое содержание книги:
Думите й бяха посрещнати с мигновена реакция, но Амелия продължи:
— Сега научих, че онези същества, които са поробили вас и които скоро ще бъдат победени от вашата смелост, се готвят да завладеят друг свят… този, който вие знаете като топлия свят. Това, което не ви бях казала преди, е, че аз самата съм от топлия свят и прелетях през небето в машина, подобна на тези, които вашите господари използват.
Силен шум я прекъсна.
— Нашата революция тук не може да не успее, защото решимостта ни е толкова голяма, колкото и смелостта ни. Но ако някои от тези същества избягат в някой друг свят, кой може да каже дали след време няма да се върнат обратно тук? Тогава огънят на бунта, който гори в сърцата ви, ще е стихнал и съществата без много труд отново ще ви заробят.
За да победи въстанието напълно, трябва да сме сигурни, че всяко едно от тези уродливи същества е убито.
Ето защо е много важно да се върна в моя свят и да предупредя хората на моята планета за опасността. Мъжът, когото наричате бледото джудже, и аз трябва да занесем предупреждението и да обединим народа на топлата планета, така както обединихме вас, за да се преборим със заплахата. Тогава, когато всичко свърши, ще се върна при вас, за да споделим радостта от победата!
Разбрах, че Амелия вече е отклонила най-лошото, защото тук-там някои от марсианците заподскачаха.
Тя обаче не беше свършила:
— И на края искам да ви кажа, че не бива да подозирате вече мъжа, когото наричате бледото джудже. Неговата героична постъпка трябва да ви служи за пример. Той, само той показа, че чудовищата са смъртни. Нека смелите му действия бъдат първият удар по пътя за свободата!
Вече всички марсианци неудържимо скачаха и викаха и врявата беше толкова голяма, че не бях сигурен, че ще чуя думите й. Но тя гледаше към мен и макар, че говореше тихо, чух думите й така ясно, сякаш в стаята нямаше никого.
— Трябва да му вярвате и да го обичате, така както аз му вярвам и го обичам.
Вече нищо не можеше да ме спре. Спуснах се през стаята и я сграбчих в прегръдките си, приветстван от шумното одобрение на марсианците.
Глава шестнадесета
Бягство!
I
Планът ни за действие най на края беше разбран и одобрен от марсианците, и ние с Амелия се разделихме за останалата част от деня. Тя продължи да обикаля тайните ядра, докато аз, придружен от двамата марсианци, тръгнах да разгледам снежното оръдие и снарядите. Едуина дойде с нас, защото много неща трябваше се обясняват.
Полигонът за изстрелване се намираше извън пътя, но не се наложи да прекосяваме открито пространство. По някакъв непонятен за мен начин чудовищата бяха успели да продължат електрическото силово поле под формата на тунел, през който можеше да се стигне мястото, без да излизаш сред разредения хладен въздух. Тунелът водеше към планината и макар склоновете почти да не се виждаха от града, лесно различих очертанията на огромните сгради край оръдието.
Движението в тунела беше много оживено, срещахме се и се разминавахме и с пешеходци като нас, и с коли. Дадоха ми да облека черни дрехи, но прозвището „джудже“ непрестанно ми напомняше за не твърде обичайния ми вид.
Пред самия вход на полигона тунелът свършваше и на това място, покачени на постоянни наблюдателни постове, седяха няколко чудовища. Скрити зад леко матирани стъкла, с големите си безизразни очи те внимателно проследяваха всички, които минаваха.
За да преминем през това място, предварително бяхме изготвили план. Аз и двамата марсианци избутахме Едуина напред, сякаш беше извършила някакво престъпление. Единият от мъжете носеше електрическа палка и я размахваше застрашително.
На територията на полигона срещнахме много повече чудовища, отколкото където и да било другаде на Марс, но веднъж преминали пропускателния пункт, никой вече не ни обръщаше внимание. Повечето от противните същества се движеха с многокраките си превозни средства, но видях и няколко, които се влачеха бавно и тромаво по земята. Това беше нещо ново за мен; до този момент смятах, че без механизираните коли те са безпомощни. И наистина в двубой с човешко същество всяко чудовище би било твърде уязвимо, защото движенията му са мудни и мъчителни — с поне четири от пипалата си то се опира на земята.
Не присъствието на чудовищата обаче вдъхваше най-голям ужас тук.
Още в самото начало сградите на полигона ми се бяха видели огромни, но сега, съвсем близо до тях, си дадох сметка за гигантските размери на науката в този свят. Край тях ние приличахме на мравки, които се разхождат по улиците на някой град.