Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Кит, о, Боже! Когато ме любиш така, забравям собственото си име.
Изведнъж Диабло извика, но продължи да влиза и излиза от нея, за да я доведе до заслужената награда. Викът й съвпадна с неговия и тя потрепери, а Диабло плътно я обви с ръце и остана дълбоко в нея, докато тя най-после се успокои.
Няколко дълги напрегнати минути те лежаха неподвижни с преплетени крайници, опитваха се да избистрят разсъдъка си и да си възвърнат способността да дишат нормално. Лицето на Диабло бе изцяло в сянка и Девън не виждаше изражението му. Изтъркаля се до нея, а тя го погали и положи ръка върху бедрото му.
Лекото й докосване предизвика неочаквана реакция Девън се стъписа, когато го чу да кълне с дрезгав глас.
— Ти си проклета вещица, а аз съм пълен глупак.
Едва изрекъл тези думи, той я притегли към себе си и устните му обсипаха нейните с горещи целувки.
Измъчваше се от мисълта, че независимо от всичко, което Девън бе сторила, продължава да я желае. Трябваше най-после да признае, че се ожени за нея, за да попречи на някой друг да я притежава. С Девън откри радостта от любовта, но и горчивата болка от предателството, постигна и неописуема еротична наслада. Презираше собствената си уязвимост, когато ставаше въпрос за Девън и ненавиждаше реакцията си към умоляващите й сини очи и лъжовни устни. Изведнъж споменът за мъката и разрушенията, които Девън причини с посещението си на Рай, накараха дивите прегръдки на Диабло да секнат. Изсумтявайки неодобрително на себе си, той скочи на крака.
— По дяволите, ти и проклетата ти кожа! Действаш ми като опиум! Сладките ти целувки и тялото ти на богиня са в състояние да трогнат и статуя, а аз не съм от камък. Да не мислиш, че мога да забравя и да ти простя така лесно?
— Няма какво да ми прощаваш, Кит, защото не съм сторила нищо, което да се нуждае от прошка. — Името съвсем естествено се отрони от устните й и тъй като Диабло не възрази, тя го повтори. — Кит, моля те, повярвай ми.
— Да повярвам на жена, която избяга с Льо Ватур? Шегуваш се, нали?
— Татко сигурно може да изясни това недоразумение. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че Льо Ватур е издал тайната.
— Значи баща ти е виновен за обстрела на беззащитно село?
Навличайки бързо с гневни движения панталоните, Диабло се извърна, но макар и с гръб Девън знаеше, че очите му са студени и безизразни като лед и тя неволно потрепери.
— Не. О, не. Татко никога не би сторил подобно нещо. — Изведнъж й хрумна една мисъл. Може би не много разумна, но си заслужаваше да опита. — Знаеш ли имената на корабите, които нападнаха Рай?
Девън затаи дъх, докато чакаше отговора. Нали малко след като се върна в Лондон Уинстън отплава с „Делфиний“ на някаква мисия. Бе много тайнствен, не й довери къде е бил. Сега парчетата от загадката започваха да се наместват.
— Тара спомена нещо като „Делфиний“ — сети се Диабло. — Защо? Говори ли ти нещо това име?
Девън рязко си пое дъх. „Делфиний“! Корабът на Уинстън! Без да иска, бе станала косвена виновница за обстрела на Рай. Ако не бе тя, Льо Ватур нямаше да с мерне в Англия.
— „Дел… финий“ — заекна тя. — Това е корабът на Уинстън, но се кълна…
— Кучка такава!
— …О, не съм казала и думичка — довърши Девън сконфузено. — Льо Ватур е. Той те мрази, макар да се опитва да скрие чувствата си. Чака толкова отдавна да отмъсти за смъртта на Черния Барт.
— Има логика — призна Диабло с неохота, — но ще отречеш ли кой заведе Льо Ватур в Англия? Акбар е прав. Създаваш ми само неприятности. Бях прекалено опиянен, за да го чуя. Кокали Господни, Девън, та аз мислех, че съм влюбен в теб!
— А сега? — попита Девън, седнала в леглото с придърпан към брадичката чаршаф.
— Сега към теб изпитвам единствено похот — грубо отвърна Диабло със самопрезрение.
— Тогава обърни и ме отведи в Англия. След като не нося твое дете, не си ми длъжен с нищо. Забрави, че някога съм съществувала.
Койката се огъна, когато Диабло приседна на ръба и се наведе, за да вижда Девън.
— Да те забравя? Как се моля на Бога да можех! Не помниш ли ние сме мъж и жена? Аз пазя своето. А след тази нощ може и да носиш мое дете.
— Докога ще ме държиш, Кит? — предизвикателно попита Девън. — Един ден ще те заловят и ще увиснеш на бесилото или ще загинеш при схватка в морето. Какво ще стане с мен тогава?
Забелязвайки объркването на Диабло, тя продължи:
— Или ще мина в ръцете на екипажа ти? Или пък капитани на други кораби ще хвърлят чоп за мен? Ами ако дойде дете? Как ще оцелеем?
За свое дълбоко съжаление Диабло не можеше да отговори на нито един от тези болезнени въпроси.