Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Марлена ще направи всичко, което й наредя. Ако дойдеш при мен тази вечер, тя дискретно ще остане на палубата и няма да ни пречи.
Девън не успя да долови отговора на Диабло, но в смеха му усети желание и видя одобрението в очите му. Нямаше откъде да знае, че с този смях изразява единствено удоволствие от чутото. Безочието и дързостта на Карлота не само го развеселяваха, но го и изненадваха. Първоначално я смяташе за невинна и непорочна, ала с времето започна сериозно да се съмнява дали ако приеме досадните й покани да сподели леглото й, ще намери там девственица. Всъщност тя бе жена с богат любовен опит, споделян с много мъже. Карлота искаше да обогати списъка си и с него.
Диабло напълно оценяваше екзотичната красота на Карлота, но за него тъмните й коси не значеха нищо в сравнение със златистите къдрици на Девън. Макар кожата й да бе възбуждащо смугла, той далеч повече предпочиташе искрящия от здраве тен на Девън, който му напомняше за кайсиево бренди поръсено с канела, също като цвета на луничките по нослето й. Сините очи на Девън бяха бурни като морето, което толкова много обичаше, а проблясващите черни очи на Карлота говореха единствено за грях. Е, различни щяха да бъдат нещата между него и Девън, ако тя не го бе предала.
Мисълта да стане баща бе възторгнала Диабло. Особено след като Девън е майката. Не познаваше друга жена, от която да иска дете. Ако е пометнала, както допускаше Кайл, вината не е нейна, защото той я прекара през ада и се отнесе с нея толкова грубо, преди да я качи на борда на „Танцуващия дявол“, но ако го бе подвела съзнателно, никога нямаше да й прости. За жалост беше невъзможно да узнае със сигурност.
— Диабло, чу ли ме? — сръга го Карлота, цупейки се кокетно. — Току-що те поканих да… прекараш вечерта с мен.
— Може би някой друг път — уклончиво отговори Диабло, изненадан от себе си, че не откликва на толкова откровено предложение. В следващия миг видя как Девън е вперила очи в него, сякаш току-що е пронизал сърцето й с кинжал и тутакси осъзна защо мисълта да се позабавлява с Карлота не крие никаква привлекателност за него.
— Каква точно ти е Девън? — настоя Карлота, проследила посоката на погледа му. В тона й се долавяше не само гняв, но и ревност. Привикнала да бъде център на всеобщ интерес и ухажване, тя не можеше да се примири с разсеяното внимание на Диабло.
— Попитай Девън — отговори Диабло мистериозно. — А сега моля да ме извиниш, Карлота, но имам работа.
Освободи ръката си от Карлота, извърна се и тръгна към капитанския мостик. С крайчето на окото си зърна, че Девън се е присъединила към Кайл и Марлена, които се разхождаха близо до нея. Щом Карлота дойде при тях, Девън се извини и се отдалечи. С изострено внимание Диабло наблюдаваше прелъстителното поклащаме на полите на Девън, напълно убеден, че никога не е виждал жена с по-сексапилна грация. Откакто я доведе на борда на „Танцуващия дявол“, единствената му мисъл бе как да я люби. Отначало й бе прекалено сърдит, за да се чувства добре в нейно присъствие, после неразположението й му попречи да се възползва от съпружеските си права. В момента обаче не го спираше нищо, освен упоритата му гордост. Нямаше нужда от съпруга, не бе уверен дали продължава да желае Девън, но трябваше да я обладае, иначе щеше да полудее.
Дървения крак й донесе вечерята, но Девън не бе в състояние да хапне, докато си представяше как Диабло е в каютата на Карлота и прави фантастична любов. Обладана от видения, Девън си припомняше какъв бе той, преди да реши, че го е предала: с чувство за хумор, любещ, нежен, а не сегашният студен, брутален непознат, изпитващ наслада да я иронизира и унижава. Девън се разсъблече, нощта й се стори прекалено гореща, за да слага нощница. Откакто навлязоха в южните води времето се промени и превърна тясната каюта в задушна, гореща клетка. Не бяха далеч от Бахамските острови и се чудеше каква съдба я очаква в дома на Диабло. Дали щеше да продължава да обръща постоянно внимание на Карлота и когато стъпят на Рай? Изтегната върху тясната койка, Девън заспа неспокойно. И тогава започна сънят. Същият сън, който я преследваше откакто напусна Диабло преди седмици.
В съня Диабло я любеше, сладко, нежно, както бе свикнала да я люби. С властен жест събличаше роклята й, сваляше дрехите си и се гмуркаше при нея в леглото. Притискаше я към твърдата койка. Внезапно обичайният ход на нещата се промени и Диабло я облада със страстно насилие. Девън отвори мигом очи — никой сън не може да е така реален. И се оказа права. Диабло от плът и кръв бе наведен над нея, гол до кръста и ухилен, като дявола, за какъвто го смятаха.