Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Неясни сенки се движеха в светлината. Нещастен случай… късмет… Някой обтри лицето му с хладен влажен парцал и ликът на Палевски изплува пред погледа му.
— Яш? Яшим? Чуваш ли ме?
Опита се да кимне.
Палевски подложи длан под главата му и я вдигна внимателно.
— Изпий това. — Яшим усети ръба на чаша до устните си, ала те бяха подпухнали. Пръстите му сякаш бяха напъхани в ръкавици и не можеше да ги свие.
— Може ли да говори?
Това бе гласът на сераскера.
Сънувам, реши Яшим.
Нечии ръце го вдигнаха и го понесоха във въздуха. След това го оставиха отново и го покриха с одеяло.
Палевски изчака да положат приятеля му на носилка и даде знак на носачите. Сетне се обърна към сераскера.
— Ще го заведа в посолството. Там ще бъде в безопасност.
Сераскерът кимна.
— Уведомете ме по-късно как е.
Носачите грабнаха дръжките и последваха посланика навън.
Яшим усещаше поклащането на носилката, докато напредваха по тъмните улици. Чуваше стъпките, дрънченето на малки звънчета и се питаше колко ли зле е пострадал. От време на време носилката се отриваше в кожата му и той едва се сдържаше да не извика.
Палевски бе пратил напред вестоносец, за да съобщи на прислужницата да оправи легло и да накладе огън. Когато пристигнаха, тя чакаше на стълбите, стиснала вързоп чисто бельо. Палевски грабна свещи от масата в антрето, за да освети пътя на носачите. Бяха опитни и Яшим разбра, че се изкачват, единствено защото таванът се наклони.
Прехвърлиха го в леглото. Палевски разпали огъня в печката в ъгъла, украсена със синя мозайка на цветя. В това време влезе Марта, понесла леген с вода и кърпа, остави ги и повдигна леко чаршафа, за да обтрие възпалената кожа на Яшим.
Евнухът не усещаше нищо, единствено от време на време получаваше пристъпи на гадене и повръщане. Марта почистваше, без да каже и дума. Яшим заспа за кратко, а когато се събуди, тя бе отново до него и поднесе към устата му лъжица с толкова горчива течност, че гърлото му се сви. Въпреки това преглътна и скоро гаденето отмина.
Марта внесе леген топла вода с аромат на лавандула и мед. Яшим вече дишаше по-спокойно. На светлината на свещите наблюдаваше мълчаливото гръцко момиче с правни вежди и маслинова кожа как се надвесва над легена, погълната от задачата си. Взе купчина памучни кърпи, накисна ги една по една в легена, изстиска ги и ги просна на въже, да се изцедят. Правата й черна коса бе сплетена на две плитки. Когато се навеждаше, се виждаха лъскавите косъмчета на врата й.
След като приключи, взе първата кърпа с аромат на мед и я сгъна.
— Затворете очи, ако обичате — помоли тя с нежен като на гълъбица глас. Постави кърпата на челото му и той усети как пръстите й пробягват върху мократа тъкан и я притискат към клепачите, след това към носа и скулите.
— Можете ли да се обърнете на една страна. Чакайте, ще ви помогна.
След миг само усети нова кърпа около брадичката, врата и раменете. Някой вдигна лявата му ръка и пръстите на Марта нагласиха друга кърпа върху ребрата и гърба.
— Опитайте да не мърдате — помоли тя. Докато обръщаше тялото му, Яшим усети как чувствителността му се връща. Усещаше дланите й през тъканта. От бедрата чак до стъпалата. След това му помогна да се обърне по гръб и обви докрай дясната му страна.
— Чувствам се като египетска мумия — изграчи Яшим. Тя притисна пръсти до устата му. Гласът му бе прозвучал немощен и напрегнат. Зачуди се дали е чула онова, което изрече.
Сигурно се бе унесъл, защото изведнъж се уплаши, че се задушава, тъй като не можеше да отвори очи, а гърдите и крайниците му бяха натиснати от нещо тежко. Извика и се опита да се освободи, ала две малки ръце хванаха раменете му и един глас нежно прошепна:
— Тук съм, не се безпокойте. Всичко е наред. Вече сте по-добре.
За момент усети дъха й по устните си, след това тя махна превръзката от очите му и той я видя надвесена над него, в една ръка стиснала кърпата, усмихната срамежливо.
Той също се усмихна. За пръв път, откакто го бе докоснала, се почувства неловко, че е гол и че отново е сам с жена в една стая. Надигна се на лакът. Тя, изглежда, усети притеснението му, защото се извърна към свещта и предложи:
— Ако се чувствате по-добре, можете да се измиете. Медът сигурно лепне. Ще ви донеса всичко, от което имате нужда.
И излезе. Върна се с леген топла вода и халат, преметнат на ръката й. Остави легена до леглото, а халата — до краката му.
— Вътре има гъба — обясни.
Когато се обърна, за да излезе, Яшим се обади:
— Ръката ми е почти неподвижна.
Тя му се усмихна и за пръв път в сериозните й очи припламнаха весели искрици.