Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Качи се с бавни движения на горещата платформа, така наречения търбух на хамама, просна кърпата си и се отпусна върху нея по корем, с обърната наляво глава и затворени очи. Огромният теляк със съвършено гола глава и месесто лъщящо тяло без нито един косъм се приближи и се зае да масажира Яшим със силна опитна ръка. Ритмично поглаждаше и натискаше плътта на евнуха, докато Яшим усети как цялото му тяло се поклаща. Ту нагоре, ту надолу. Сякаш се плъзгаше по горещия мрамор.
Невидими тръпки пробягаха по краката му. Спомни си натрупаните чинии. След това пред погледа му изплуваха белите гърди на Евгения, смачканите чаршафи, подпухналите й от целувки устни. Обгърна го друга топлина, която изсмукваше волята и го лишаваше от всички сили. Един или два пъти се стресна и изтръгна от съня, за който така отчаяно копнееше.
— Всичко е наред — прошепваше си. Само още няколко минути, след което телякът щеше да приключи и да го събуди. Спи.
Помещението постепенно започна да се изпразва.
Телякът продължаваше да мачка тялото на Яшим.
Движенията му ставаха все по-бавни.
В хамама бе останал един-единствен човек, заспал на една от пейките. Масажистът отдръпна пръсти от врата на Яшим. Евнухът не помръдна.
Телякът приближи до заспалия и го пое в мощните си ръце като бебе. Мъжът се стресна, отвори очи, ала масажистът го изнесе чак в тепидариума, побутна го леко да скочи в студения басейн. От студената вода мъжът се задъха, и сетне се засмя. Ех, че хубавичко си бе поспал!
Телякът залости вратата на хамама и скръсти едрите си ръце на гърдите.
Яшим продължаваше да спи в парната зала и сънуваше топящ се сняг.
93.
— Кажи как изглеждам, старче?
Файзърли огледа критично приятеля си.
— Супер си, Компстън. Дали не трябва да те наричам Мехмед? Ако ще ходим да обикаляме стария град, не забравяй, че името ти отсега нататък е Мехмед.
Компстън се изкиска и хвърли поглед в огледалото. Файзърли се беше справил чудесно с чалмата — накрая я бяха нагласили така, че нито един кичур от русата му коса да не се подаде, дори произведението от нагънат плат да се килнеше на една страна.
— Не забравяй да си движиш главата като нормален човек — напомни му Файзърли. Не, вече не беше Файзърли. Запознайте се с Али. Али Баба, на вашите услуги.
Компстън-Мехмед се изкиска и размаза още малко чернило по веждите си.
— Да се надяваме, че няма да завали — рече той.
94.
Палевски пиеше кафето на бавни глътки и наблюдаваше залеза. Глъчта на хората и скърцането на каруци на вън намаляваше, носачите се тътреха с празни ръце, няколко двуколки, теглени от магарета, трополяха към оборите. Затова пък излезлите да се поразходят на свеж въздух ставаха все повече. Дипломатът познаваше някои от тях — служител в двореца, чието име така и не помнеше, грък, който работеше за една от фанариотските търговски къщи, имамът си изглеждаше все същият както преди петдесет години, когато Палевски обсъждаше с него идеята за преселението на душите. По-късно видя двама от младото попълнение в британското посолство — единият беше Файзърли с впечатляващи бакенбарди, захапал турска цигара, който крачеше редом с ухилено момче, нахлупило странна шапка, очевидно направена от чаршаф. Палевски се зачуди какво ли са намислили и защо са се облекли като участници в някое улично представление. Почти никой не им обръщаше внимание, двамата продължиха надолу по хълма и завиха зад банята.
Колко много се бе променил Истанбул през трийсетте години, откакто го познаваше! Какво бе казал на Яшим? А, да, че скърби за разгромените еничари. Последните десет години бяха изпълнени с веселие и живот. След като еничарите бяха затрити, нищо не бе в състояние да стресне султана, освен страха от чужда интервенция, ала той бе роден новатор, почитател на модерното. Беше се метнал на европейско седло по-бързо от останалите. Промяната, завладяла града, не се състоеше единствено в постепенното, но неотклонно премахване на чалми и чехли, за да бъдат заменени от фесове и кожени обувки. Палевски, като романтик, съжаляваше за тези промени, въпреки че те едва ли щяха да се установят твърдо, докато той бе жив. Ако не друго, то големият град все още привличаше хора от всички краища на империята, които не бяха чували за промените в законите, а още по-малко за връзките за обувки. Работата бе там, че все повече чужденци идваха и по време на постепенното възстановяване на Галата след големия пожар се бяха пръкнали разни странни дюкяни — като например френски майстор на ръкавици, белгиец, който продаваше шампанско. Бяха се настанили в магазинчета със звънци на вратите, същите като в Краков.