Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Нямаше представа колко дълго е стоял така, вгледан в останалите няколко шепи вода. Когато и тя започна да се превръща в пара, Яшим си каза: „Искат да се задуша.“
Но нали още не бе спрял да мисли.
Трябваше да се измъкне оттук.
Вдигна глава с нови сили, макар да имаше чувството, че всеки момент ще се пръсне. Трябваше да намери начин да спре потта да се стича в очите му.
Няколко лъча светлина пронизваха мъглата. Идваха от дупки в купола и за секунда Яшим се запита дали има начин да се покатери до тях, да ги достигне с ръце, може би дори с устни.
Няма как да се качиш по вътрешната страна на купол, каза си той.
С поглед проследи основите на стените, за да открие нещо, което би могъл да използва.
За малко да го пропусне. Дълга бамбукова пръчка с парцал накрая бе оставена под ъгъл между пода и стената.
Едва успя да я хване. Пръстите му бяха подути и не можеха да се прегънат.
Вдигна пръчката с огромно усилие. Беше прекалено къса.
Отново се огледа. На два пъти почти изгуби съзнание и се строполи на длани и колене, ала парещият камък го съживи и той продължи да обикаля, докато не намери втора пръчка.
Сега му трябваше нещо, с което да ги върже. Опита да разкъса кърпата си със зъби. Не успя и захленчи от отчаяние.
Накрая все пак прогриза малка дупка. Докато разкъсваше плата, се чувстваше безсилен като дете, едва местеше ръце, ала накрая отпори ивица и свърза двете бамбукови пръчки. Останалата част от кърпата стегна на върха на пръта и бавно започна да го повдига. Краят одраска купола. Той се напрегна.
Не беше достатъчно дълъг.
Заради парата Яшим не успяваше да прецени колко не му достига. Лицето му се разкриви, зъбите се оголиха. Политна към пейката за масаж и се качи на нея. Всеки миг бе истинска агония. Вдигна ръце и забеляза, че са поаленели, сякаш кръвта всеки миг щеше да започне да се процежда през порите му.
Започна да вдига пръчката и да я спуска, нагоре и надолу. С всяко движение имаше чувство, че изпомпва кръв през порите си. Едва успяваше да задържи мисълта, че на всяка цена трябва да движи пръчката, ала така и не си спомняше защо бе решил, че това е нещо важно, знаеше само, че не бива да се отказва. Не му оставаше никакъв друг шанс.
96.
— Avec permission42, сераскер. — Палевски протегна ръка, докато се покланяше. — Палевски, ambassadeur de Pologne43.
Сераскерът вдигна изненадано поглед. След това се усмихна учтиво.
— Enchante, Excellence44.
— Искрено се извинявам, че ви прекъсвам — продължи Палевски, — ала току-що забелязах нещо, което ми се струва твърде странно, и бих искал да чуя мнението ви.
— Mais bien sur45. — Сераскерът не бе особено заинтересуван. Сигурен бе, че двамата с полския посланик определят като странни коренно различни неща. — Какво забелязахте, ваше превъзходителство?
Палевски прецени, че каквото и да каже, ще се стори смешно на турчина. Обърна се към събеседниците на сераскера.
— Бихте ли ни извинили? Ще ви отнема сераскера за не повече от минута. Моля ви, ефенди, доставете ми това удоволствие.
Мъжете направиха неопределен жест с ръце, ала не казаха нищо. Сераскерът премести поглед от тях към Палевски с нетърпелива полуусмивка.
— Както кажете, ваше превъзходителство — изправи се той. — Моля да ме извините, господа.
Палевски го хвана под ръка и го поведе навън.
— Нещо странно се случва в банята — започна той. — Първо затвориха, съвсем неочаквано, при това в четвъртък вечер. — Не пропусна да подчертае тази подробност, която отначало го бе изумила, тъй като от турска гледна точка бе нещо напълно неприемливо. — Предполага се, че почистват, ала само преди минута наблюдавах как някой размахва бяло знаме през отвор на покрива. Казвам знаме, защото не ми хрумва никакво друго определение. Заприлича ми на сигнал. А сега спря. Вижте сам, ефенди. Може да ви прозвучи странно, но наистина приличаше на знаме — сякаш някой подава сигнал, а сетне незнайно защо спря. Щях да отида сам, но тъй като ви видях… прецених, че ако вие попитате, ще ви обърнат повече внимание.
Сераскерът се намръщи. Това, разбира се, бяха пълни дивотии, а и каквото и да правеха в хамама, не му влизаше в работата… но пък полякът му се стори силно развълнуван.
— Единствено заради вас, ваше превъзходителство, ще отида да попитам — реши той с всичката любезност, която успя да призове.
97.
Яшим чу гласове. Тънък процеп светлина проряза мрака, когато отвори очи. Нещо приятно се притисна в тялото му и след секунда изчезна.
42
(фр.) — с ваше позволение. — Б.пр.
43
(фр.) — посланик на Полша. — Б.пр.
44
(фр.) — Много ми е приятно, ваше превъзходителство. — Б.пр.)
45
(фр.) — Разбира се. — Б.пр.