Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Веднага започна да я съблича. Движенията му не бяха припрени, а сигурни, сякаш бельото й беше пречка, но не необичайна за него. Отворената горна част на костюма й с тежка бродерия беше на пода. Полите и обръчите бяха свалени с тих копринен шепот. Блузата от фина коприна беше съблечена и тя усети хладния въздух върху тялото си. Гола, тя се протегна и се обърна така, че гърдите й докоснаха тялото на Рене нежно възбуждащи.
Нищо повече не беше нужно. Той я притегли към себе си, прилепвайки я плътно до тялото си, така че втвърдените връхчета на гърдите й се заровиха в къдравите косми на неговите гърди и твърдата му дължина се притисна към мекотата, където се сливаха нозете й. Той разпери пръсти на гърба й, опитвайки сатенената и кожа и живата структура на костите и сухожилията, следвайки стройната извивка на талията й издигането на хълбоците така, сякаш откритията, които щеше да направи бяха безценни. Гърдите му се издигнаха и спуснаха в трудна въздишка. Той се отдръпна и с ръка на рамото й я обърна нежно по гръб.
В един трескав миг тя си помисли, че ще я изостави и в гърлото й се надигна вик. Той се приглуши от въздишка, когато миг по-късно Рене потопи лице във вдлъбнатината между гърдите й. Усети дъха му гъделичкаш и топъл първо до едната изпъкнала гърда, после до другата. Докато той им отделяше внимание с топлото прилепване на устата си, пръстите на ръката му отидоха на корема й, движейки се в кръг, масажирайки, слизайки все по-надолу. Докосването му беше грабителско, изискващо притежание на всяка извивка и вдлъбнатина и носещо живо блаженство. Бавно, с топли устни и леко грапав език той проследи завладяното.
Кръвта във вените й струеше нажежена, пулсираше с приглушени удари в ушите й. Дъхът й изскачаше с бързи издигания и спускания на гърдите. Мускулите на бедрата бяха напрегнати, треперещи. Вътре в себе си чувстваше болка от очакването. С лека въздишка стисна рамото му.
Той се надигна, заставайки над нея. От устните й се отрони тих вик, когато той я изпълни със сигурното си, плъзгащо проникване. Той се отпусна над нея, влизайки по-дълбоко. Тя го притегли към себе си, обви го с бавно удоволствие. Няколко дълги мига след това той преплете крака с нейните и със свиване на мощните си мускули я премести, така че тя се озова над него, а косата й се спусна като напудрена завеса около тях. С ръце върху хълбоците й, той определи ритъма на движенията, после я накара да го приеме, докато стана част от нея — неотделима част. Отново и отново тя се плъзгаше над него, докато остана изтощена и задъхана. Тогава спря, отпускайки челото си върху неговото. Той взе лицето й в ръце и целуна разтворените й устни, повдигайки се над нея, за да се притисне още веднъж.
Тя пое овладяния натиск на движенията му, които я издигаха все по-високо. Те се бореха заедно, споделяйки усилията с възпламенени сетива и опияняваща пламенност. Удоволствието избухна в нея — нещо буйно, прекрасно и богато на задоволство, което се разрастваше, разпростираше се, носейки в себе си жарка радост.
Това беше съвършената свобода, смелата тайна на сътворението. Изгубени в магията, те не можеха да бъдат спрени, не отвръщаха на нищо, освен на всепоглъщащите искания на съединението. Уловени в капана на великолепието, те се движеха — отделни същества, свързани за момент, но без окови, превърнати в един, макар и останали самите себе си. И екстазът, който получиха беше също така свободен, извън всякаква цена, но не без стойност.
След това Сирен остана да лежи, взирайки се в тъмнината. Тя беше жена и следователно — слаба, а нещата между мъжа и жената бяха така устроени, че тя и Рене можеха да намерят удоволствие един в друг. Сега вече не й изглеждаше странно, че Рене я беше използвал и предал, щом като тя самата предаде себе си.
Зората дойде, издигайки се зад капаците в струи сива светлина. Заедно с нея дойде и чукането на външната врата. Рене се събуди с тихо проклятие. Той отхвърли завивките, претърколи се от леглото и се протегна за панталона си. Обу го, после с бързи крачки отиде до гардероба, където свали халата от закачалката. Увивайки се в кадифената дреха, той погледна към леглото, където лежеше Сирен.
— Какво е това? — Тя беше изненадана колко дрезгаво звучи гласът й и прочисти гърлото си, кой знае защо раздразнена от това.
— Нищо — успокои я той с кратка усмивка. — Спи.
Когато вратата се затвори след него, Сирен се изправи на лакът и се ослуша. Чу се звукът на резето, отместено от вратата, после нисък мъжки глас. След малко външната врата се хлопна отново. Рене обаче не се върна. Под вратата блесна светлина, когато той запали снопче свещи. След няколко минути Сирен усети дима и чу пращенето на току-що запален огън.