Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Тя легна отново и затвори очи, но не можа да заспи. Беше придремвала от време на време през нощта, но не си бе починала истински и сега се чувстваше отпаднала. Тя беше, ако трябва да е честна пред себе си, държана жена на Рене от няколко дни, но не беше почувствала силата на това до сега. Опита се да помисли какво ще стане с нея. Той можеше да й се насити и да я освободи, или да се върне във Франция и да я зареже. Тогава какво? Бретонови щяха да й обърнат гръб, както тя предполагаше. Или щеше да има друг мъж? Но какво щеше да стане с нейната мечта да има земя и дом, нещо сигурно и нейно?
В другата стая беше тихо. Какво ли правеше Рене? Той не беше спал много по-добре от нея или може би тя му беше пречила с въртенето си — той бе променял положението си всеки път, докато най-после я придърпа към себе си с искането да лежи мирно. Това не беше такава ужасна заплаха, но откритието, което правеше не можеше да я остави достатъчно неподвижна, за да я превземе сънят.
Споменът беше толкова вълнуваш, че я накара да стане. Тя отметна завивките, прокара пръсти през косата си, мръщейки се на падащата пудра, когато отмяташе обърканата коса зад раменете. Отиде до гардероба и свали нощницата си, измъквайки я през главата. За момент се поколеба — не й се искаше да види Рене на дневна светлина. Спалнята беше хладна, огънят в камината беше догорял до купчина студена сива пепел. Нямаше смисъл да се крие тук и да хване настинка. Нито щеше да й помогне. Тя пристъпи до вратата на салона и я отвори.
— Какво стана? — попита Сирен.
— Куриер с писма от Франция. Кралският кораб е пристигнал тази сутрин.
Кралският кораб и двойникът му правеха редовни курсове между Франция и колониите й в Новия Свят, които отнемаха понякога шест месеца, а понякога и повече за отиване и връщане.
Сирен кимна разбиращо и леко се усмихна. Устните му се извиха в отговор.
— Само един момент — каза той и се върна към писането, за да си довърши изречението.
Сирен застана с гръб към огъня. Между веждите й се появи лека бръчица, докато наблюдаваше как Рене плъзга перото по хартията. Тя не смяташе, че той пише някакво послание или учтиво писмо. Възможно беше да е адресирано до семейството му във Франция, може би до баща му, но имаше нещо в съсредоточаването му върху задачата, което като че ли противоречеше на това. Тя никога преди не го беше виждала зает толкова сериозно с нещо. Като че ли внезапно видя някаква страна от него, която е държал скрита. По-точно именно това, а не самото му занимание, беше озадачаващо.
Той стигна до края на страницата и я подписа без никакви завъртулки. Остана за момент загледан в листа, после го посипа с пясък. Когато посегна да остави съда с пясъка на мястото му, ръкавът на халата му закачи края на един от навитите ръкописи. Той се разгъна. За миг проблесна в злато редица от печати отдолу на страницата. Рене остави попития лист върху другите, после ги събра на куп. Чак след това премести пясъчницата от най-горната страница върху табличката. Без да бърза, подравни краищата на листата по-добре, наведе се да ги сложи в кутията и затвори капака.
После стана и заобиколи масата, отивайки при Сирен. Повдигна вежди, когато остави погледа си да се спусне по облечената й с нощница фигура, спирайки се на картината, изрисувана от блясъка на огъня през бялата коприна.
— Като че ли си спомням друг момент, когато съм те виждал така — каза той с изпълнен с желание глас. — Нищо не исках толкова много, колкото да те взема в леглото и да видя дали си толкова розова и топла под дрехата, колкото изглеждаш. Тогава не можех да го направя. Не е ли странно как се променят нещата?
Уловката за отвличане на вниманието беше много сполучлива. Всичкият интерес към кореспонденцията на Рене се стопи и се върна едва след известно време.
Арман Мулен дойде на следващия следобед. Младежът беше очарователен и хубав, свеж по непознат начин. Беше облечен по последна мода, с леко на къдрена перука и дълъг бастун с гравирана златна топка. В ръката си носеше поема за Сирен. Той представи това, което нарече бедно усилие, със скромен поклон и такова лукавство, проблясващо в погледа, че тя беше предупредена да не го приема твърде сериозно. Не че имаше и най-малката опасност това да стане. Арман беше забавен за компания, много умен и с развито чувство за хумор, но след запознанството си с Рене той й изглеждаше по-скоро незрял.
Все пак беше приятно да има обожател, да й бъдат отправяни жестове и погледи на нежен флирт, без да има нужда да бъде постоянно нащрек. Беше интересно, че минаваха дни и посещенията на Арман ставаха все по-чести и тя имаше кого да пита за различни неща — подробности за това кой офицер с коя жена живее, кой от високопоставените членове на града с чия съпруга спи, кой наистина има важни връзки във Франция и кой е изпратен без една пиастра. За много от по-скандалните случай Сирен знаеше, но имаше и такива, за които не говореше никой. Добре беше да е подготвена, щом като щеше да се движи между тези хора, а не да ги гледа от разстояние, както беше през последните три години на корабчето.