Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Ала клетвата на Феанор и злините, които бил причинил, проваляли плановете на Маедрос и той получил далеч по-малка подкрепа, отколкото очаквал. Ородрет не желаел да приеме за пълководец който и да било от Феаноровите синове заради злодеянията на Келегорм и Куруфин; а елфите от Нарготронд още вярвали, че чрез укриване и мълчание ще опазят потайната си крепост. Оттам дошъл само малък отряд, предвождан от храбрия принц Гвиндор, син Гуилинов; въпреки волята на Ородрет тръгнал принцът да се бие по северните земи, защото скърбял за гибелта на брат си Гелмир в Дагор Браголах. Взели за герб емблемата на Финголфиновия род и тръгнали под знамената на Фингон; и от всички тях се завърнал само един.

От Дориат почти не дошла помощ. Защото обвързани от своята клетва, Маедрос и неговите братя преди време пратили посланици при Тингол да напомнят с надменни слова за своето наследствено право и да го призоват да им даде Силмарила или да се обяви за техен враг. Мелиан посъветвала краля да се съгласи; но словата на Феаноровите синове били горделиви и заплашителни, та Тингол се разгневил, понеже помнел страданията на Лутиен и кръвта на Берен, с която бил спечелен Силмарилът въпреки коварството на Келегорм и Куруфин. И от ден на ден колкото повече гледал Силмарила, толкова по-силно желаел да го притежава навеки; защото такава била силата на онзи камък. Затуй на свой ред пратил посланици с горделиви и ядни слова. Маедрос не отговорил, защото вече мислел за съюз и обединение на елфите; но Келегорм и Куруфин се заклели на всеослушание да погубят Тингол и да изтребят до крак неговия народ, ако се завърнат с победа от войната, а Силмарилът още не им е предаден доброволно. Тогава Тингол укрепил границите на своите владения и от цялото му кралство тръгнали на война само Маблунг и Белег, които не искали да останат по-назад от другите в тия велики дела. Тингол им разрешил да заминат, стига да не служат на Феаноровите синове; и двамата се присъединили към армията на Фингон.

Маедрос обаче получил помощ от Наугримите, както с бойци, тъй и с огромен запас от оръжия; ден и нощ не спирали ковачниците на Ногрод и Белегост по онова време. Събрал той своите братя и всички останали, които били готови да ги последват; освен туй людете на Бор и Улфанг били обучени за сражение, а призовали и други сродни племена от Изтока. Откъм запад Фингон, който си оставал приятел на Маедрос, също се съюзил с Химринг и в цял Хитлум хората и Нолдорите се подготвили за война. В Бретилския лес Халмир, който управлявал Народа на Халет, събрал своите бойци и им заръчал да наострят топорите; Халмир обаче умрял преди да започне войната и начело на народа застанал синът му Халдир. Вестите стигнали дори и до потайния Гондолин, където се укривал крал Тургон.

Но Маедрос изпробвал силата си прекалено рано, преди още плановете му да били напълно подготвени; и макар че успели да изтласкат орките от всички северни области на Белерианд и даже освободили за известно време Дортонион, Моргот бил предупреден за идването на Елдарите и техните приятели, та отрано се подготвил за съпротива. Множество съгледвачи и предатели изпратил между тях, а това не било трудно, защото тайно бил сключил съюз с най-безчестните измежду людете, които му разкрили замислите на Феаноровите синове.