В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

…Свръхличното мислене е силно с това, че тежките частици на саможивостта не го обременяват и не задържат мисълта около пораждащия я човек. Мисълта е силна не с астралното си начало, а със сърдечния огън и поради това мислите на Светлината са по-силни от мислите на тъмнината заради отсъствието на астралния елемент в тях. В противен случай светът отдавна Би се разрушил от злобните мисли на двуногите, а изпълнението на астралните желания би породило неизчислими бедствия. Устремената в далечното бъдеще мисъл не може да бъде лична, тъй като личността е временна и кръгът на изявите на нейните енергии не нaдхвърля пределите на един живот. Великите духове са приканвали и насочвали съзнанието на земните жители именно в бъдещето и при това най-отдалеченото, вливащо се в океана на Безпределността. Без устременост в това бъдеще не може да се влезе във Вечността, която обхваща миналото, настоящето и бъдещото на човека. (2.166)

Самотата е едно от най-трудните изпитания. Отшелниците-йоги прекарват дълги години в пълно уединение в затънтени гори. Те знаят, че самота няма и че когато изчезне завесата на Плътния свят, изчезва и илюзията за самота. Заобиколени сме от Невидимия свят: той е тук, около нас и неговите обитатели могат да влизат в контакт и влизат с тези, които са изтънчили своите сетива и които могат да виждат и да чуват зад пределите на физическия свят. Затова самотата е твърде относително понятие.Тя е непоносима за тези, които са глухи и слепи вътрешно, но за прозрелите се замества с яркия и напрегнат живот в сферите на Надземния свят. Това ще бъде, именно и това явление, при което се казва, че човек е взет жив на Небето. Но не винаги това е Небето, тъй като медиумът също може да бъде взет, само че не на Небето, а в тези слоеве, които съответстват на нивото неговата същност и стъпалото, до което е достигнал. Човек вижда и чува според съзнанието си. Отворените центрове показват висока степен на достижение, когато съзнанието може да се докосва до много явления от над личностен порядък. Личното е синоним на ограниченото от малкия кръг интереси на личността. Над личното се отнася вече до явления, намиращи се извън пределите на саможивостта и не е свързано с нея. Тежестта на самотата се разрушава от явлението на Общото благо, на което служи съзнанието, разбило оковите на личността. До тогава, докато веригите на саможивостта са наложени върху съзнанието, не може да се излезе в пространствения океан на световната мисъл. Личното и Космичното не могат да съжителстват. Космичното се съчетава с над личното и тогава самота не може да има. (2.319)