В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
…Свръхличното мислене е силно с това, че тежките частици на саможивостта не го обременяват и не задържат мисълта около пораждащия я човек. Мисълта е силна не с астралното си начало, а със сърдечния огън и поради това мислите на Светлината са по-силни от мислите на тъмнината заради отсъствието на астралния елемент в тях. В противен случай светът отдавна Би се разрушил от злобните мисли на двуногите, а изпълнението на астралните желания би породило неизчислими бедствия. Устремената в далечното бъдеще мисъл не може да бъде лична, тъй като личността е временна и кръгът на изявите на нейните енергии не нaдхвърля пределите на един живот. Великите духове са приканвали и насочвали съзнанието на земните жители именно в бъдещето и при това най-отдалеченото, вливащо се в океана на Безпределността. Без устременост в това бъдеще не може да се влезе във Вечността, която обхваща миналото, настоящето и бъдещото на човека. (2.166)
Самотата е едно от най-трудните изпитания. Отшелниците-йоги прекарват дълги години в пълно уединение в затънтени гори. Те знаят, че самота няма и че когато изчезне завесата на Плътния свят, изчезва и илюзията за самота. Заобиколени сме от Невидимия свят: той е тук, около нас и неговите обитатели могат да влизат в контакт и влизат с тези, които са изтънчили своите сетива и които могат да виждат и да чуват зад пределите на физическия свят. Затова самотата е твърде относително понятие.Тя е непоносима за тези, които са глухи и слепи вътрешно, но за прозрелите се замества с яркия и напрегнат живот в сферите на Надземния свят. Това ще бъде, именно и това явление, при което се казва, че човек е взет жив на Небето. Но не винаги това е Небето, тъй като медиумът също може да бъде взет, само че не на Небето, а в тези слоеве, които съответстват на нивото неговата същност и стъпалото, до което е достигнал. Човек вижда и чува според съзнанието си. Отворените центрове показват висока степен на достижение, когато съзнанието може да се докосва до много явления от над личностен порядък. Личното е синоним на ограниченото от малкия кръг интереси на личността. Над личното се отнася вече до явления, намиращи се извън пределите на саможивостта и не е свързано с нея. Тежестта на самотата се разрушава от явлението на Общото благо, на което служи съзнанието, разбило оковите на личността. До тогава, докато веригите на саможивостта са наложени върху съзнанието, не може да се излезе в пространствения океан на световната мисъл. Личното и Космичното не могат да съжителстват. Космичното се съчетава с над личното и тогава самота не може да има. (2.319)
(М.А.Й.). Мисленето за себе си е едно от най-големите препятствия при опознаването на живота и човека. Трудно е да се проникне в чуждото съзнание и да се постигне, когато само собствената личност и нейните интереси са пред очите. Саможивостта като пелена от мъгла покрива възможностите за познание. Всяко придобиване на познание изисква някаква степен на отричане от себе си, като в хода на познанието тези изисквания се задълбочават, разширяват и стават безусловни. Може да се каже: отвърни се от себе си, ако искаш влезеш в областта на Съкровеното Знание. Но саможивостта не допуска това и не се съчетава с неговата Светлина. Всеки ден ни дава възможност да помислим не за себе си, а за другите и в съжденията си за явленията да изхождаме не от себе си, а от свръхлична отправна точка на мисълта. Саможивостта изхожда в мислите от себе си и всичко прилага само към себе си. Колко безинтересно и трудно е с хората, при които „аз“ не слиза от устата. Те са обвързани и затворени само в себе си. В своето крайно изразяване кръгът на саможивостта може да се ограничи до големината на главичка на топлийка. Няма по-страшни и здрави вериги, обвързващи свободата духа. Това е той, най-страшният враг на човека — саможивостта на неговата мъничка личност, искаща всичко за себе си и способна да мисли само за себе си, изхождаща във всичко от себе си и от своите егоистични интереси и цели. Да се разбере това и да се започне борба с него, означава да се тръгне по пътя на освобождаването от най-тежкото робство, каквото съществува на Земята. (2.320)
Желателно и полезно е да се мисли и дори да се говори за себе си в трето лице, сякаш наблюдавайки се отстрани и отделяйки се от себе си. Добре е при това да се мисли, че не аз, а той, някой друг ходи, говори, движи се, усмихва се и върши различни дела. Добре е да си представиш себе си като наблюдател извън тялото и да гледаш все едно не себе си, а някой съвършено чужд и непознат човек. Ето, на него му е добре и той се радва или е опечален и огорчен, ето, сега отива някъде, сега седи и т.н. Той, той, той, а не аз, гледащият към този, който прави нещо. Твърде много се сраства човек със своите обвивки, отъждествявайки се с тях и враствайки в тях непрекъснато. Трябва да се разруши тази връзка, трябва да се приучвате да разчленявате своите обвивки, отделяйки себе си, облечения с тях, от това, което го облича. Когато животът е обикновен, лек и весел, отделянето е трудно, но когато е непоносим и тежък, на духът му се иска да се откъсне от формата на плътното тяло и неговото обкръжение. (2.486)