Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Той е бил! Знам, сигурен съм. Ах! Ако не си отмъстя и на нея, и на него! По дяволите тази лъжлива повлекана! Ще си отмъстя! Ще си отмъстя!
— Може момичето да не е толкова виновно. Той е богат човек, този Холтспър, и може да я е подмамил с пари. Златото върши голяма работа в тия случаи.
— Ох! Ако е било само за нари, бих го понесъл по-лесно. Не! Не е това, господине, не е това! Сигурен съм, че не е това. Тя го е направила, да я вземат дяволите!
— Може би ние грешим. Може би нещата не са стигнали толкова далеч, колкото си мислиш. Във всеки случай аз бих те посъветвал, да оставиш момичето на мира и да гледаш да си отмъстиш само на човека, който го е измамил.
— Първо на него, първо на него! И после, ако разбера, че тя е позволила да се подиграят с нея…
— Дали е позволила, или не, не е важно, той не заслужава да му благодариш за това, че се е опитал.
— Ще му благодаря аз! Хубаво ще му благодаря при първа възможност. Почакай да ми падне случай!
— Ако не греша, за това няма нужда да чакаш дълго. Разбрал погрешно тези думи, дърварят погледна към брадвата си с многозначителен и свиреп поглед, който не се изплъзна от острото око на Скарт.
— Наистина — каза последният неодобрително. — Почти винаги може да ти се удаде такъв случай, но може и да не успееш, а има и опасност да те промушат през ребрата. Ако това, което ми каза, е така, както предполагам, няма да има нужда от подобни крайни мерки. Може би аз ще мога да ти посоча по-сигурен и по-безопасен начин да се отървеш от този съперник.
— Ох! Господин капитан! Да щете да сторите това — кажете ми само как — аз ще… аз ще…
— Имай търпение! Много е възможно да ти помогна — прекъсна го Скарт и се приготви да си отива. — Имам нещо наум, което е много подходящо, струва ми се. Но то трябва да се пообмисли и да се направят някои проучвания. Аз ще дойда пак тази вечер след залез слънце. Дотогава ти стой тука. Ако излизаш, дръж си езика зад зъбите. Нито дума на никого за това, което говорихме. Пийни още малко от шишето за настроение. А сега, Уолфорд, сбогом.
След тези прощални думи офицерът излезе от колибата и като отиде при коня си, скочи леко на седлото и замина, следван от своя придружвач Уидърс.
Той не каза на Уидърс нищо от това, което бяха говорили с дърваря. Думите, които се изплъзнаха от устата му, докато яздеше между дърветата, бяха казани съвсем тихо.
— Без съмнение това е една от срещите, за които негово величество така навреме споменава в своето писмо. Ричард Скарт ще присъствува на това среднощно събрание, макар че не е поканен. Ах, да можех само да намеря някаква възможност да подслушвам, обещавам на мастър Холтспър жилище, по-хубаво от това, в което живее сега! О, не се тревожи добри кралю Каролус. Аз с удоволствие ще стана шпионин. Ха! Ха! Ха!
Ликуващ от голямата надежда, с която го изпълниха новонаучените неща, той пришпори сивия си кон, а горите Уопси отекнаха от неговия весел смях.
Глава XXXIV. Подозрително заминаване
Над весела Англия беше паднала нощта на свети Михаил. В този късен час селяните, уморени от празненствата през деня, се бяха прибрали да почиват Ти сънуват. С други думи, беше полунощ.
Макар че празникът беше през такова годишно време, когато небето е ясно, въпросната нощ правеше изключение. Небесносиният свод, който обикновено сияеше над Чилтърнските хълмове, беше помрачен от черни кълбести облаци, които висяха неподвижно и съвсем закриваха небето. Нито лъч светлина от луната или от звездите не стигаше до земята и тясната горска пътека, както и широкият път, едва се различаваха под копитата на конете.
Тъмнината беше непроницаема, но не постоянна. От време на време светкавици пламваха над поляните или осветяваха с тревожния си блясък дълбоките сводове на гората и за миг буките изглеждаха като полирани от сиянието. Макар че въздухът между дърветата не трепваше, а по листата им не беше паднала нито капка дъжд, трите сигурни предвестника на бурята — облаците, светкавиците и гръмотевиците — показваха, че тя приближава. Беше нощ, в която пътникът търси подслон в най-близката странноприемница и остава под нейния покрив, освен ако някоя извънредно важна работа не го заставя да пътува. Въпреки тъмните пътеки и късния час, въпреки че бурята можеше да се разрази всеки миг, някаква подобна работа беше изпратила на път двама души в същата тази нощ.