Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
На другия ден Сула изигра подготвения фарс с цар Бокх. Не беше никак трудно да се разбере кой от всички африкански велможи, събрали се на срещата, е Аспар, шпионинът на Югурта. Той седеше вляво от величествения трон на Бокх, който почти се губеше в него, и по това, че никой не се осмеляваше да го доближи или дори да го погледне, личеше, че не е кой знае колко желан сред маврите.
— Какво се иска от мен, Луций Корнелий? — заскимтя умолително цар Бокх същата вечер, след здрач, когато двамата със Сула се срещнаха повторно между лагера на единия и на другия, уверили се, че никой няма да узнае за разговора им.
— Да сторите една голяма услуга на Рим — отговори му Сула.
— Само ми кажи с какво мога да бъда полезен и веднага ще бъде направено! Злато… диаманти… земя… войници… конница… жито… само кажи, Луций Корнелий, и ще ти бъде доставено! Ти си римлянин, ти знаеш какво има предвид Сенатът с това загадъчно съобщение! Защото мога да ти се закълна, че аз самият не мога да го проумея, — чак трепереше от страх Бокх.
— Всичко това, което изброихте, царю, Рим може и сам да си осигури — сряза го презрително Сула.
— Тогава какво! Само ми кажи! — молеше се Бокх.
— Мисля, че вече трябва сам да сте се сетили, царю. И че просто не искате да го признаете. Твърде добре разбирам причината, затова ще Ви помогна — гледаше го в очите Сула. — Искаме Югурта! Рим иска от Вас да му предадете Югурта по мирен път, без да се дават повече жертви. Твърде много кръв се проля през последните години в Африка, царю, твърде много земя беше опустошена, твърде много градове и села бяха опожарени, твърде много богатства бяха пропилени. Но докато Югурта продължава да бъде на свобода, всички тези поражения ще продължат. Ще задушават Нумидия, ще пречат на спокойствието на Рим… но ще задушават и Мавритания. Така че нека вашият подарък за Рим бъде Югурта, царю Бокх!
— Искаш от мен да предам своя зет, бащата на внуците ми, при това мой кръвен роднина по линия на цар Масиниса?
— Точно така — държеше на своето Сула.
Бокх се разрида и възкликна:
— Това не мога да сторя! Наистина, Луций Корнелий, не мога! Ние сме колкото пунически, толкова и берберски народ, законът на пустинята ни е свързал веднъж завинаги с Югурта. Всичко друго, Луций Корнелий, бих сторил всичко друго, за да сключим този договор! За нищо на света не бих предал съпруга на дъщеря си.
— Да, но онова „всичко друго“ за нас не представлява нищо — хладно отбеляза Сула.
— Народът никога няма да ми го прости!
— Но иначе Рим никога няма да Ви прости. А това е много по-голямо зло за Вас.
— Не мога! — стенеше Бокх, сълзи обливаха лицето му, мокреха грижливо накъдрената му брада. — Умолявам те, Луций Корнелий, умолявам те! Подобно нещо не мога да сторя!
Сула му обърна презрително гръб.
— Тогава няма да сключим никакъв договор.
Фарсът продължи още осем дни; Аспар и Дабар не преставаха да носят послания от приятния малък стан, в който беше отседнал Сула, до царската палатка, но никое от тези послания не съдържаше информация, която Югурта би могъл да използва. Истинските преговори си оставаха тайна между Сула и Бокх и се водеха само по тъмно. Единствено Волукс явно беше запознат с тяхното съдържание, защото започна да отбягва Сула, а случеше ли се двамата да се засекат, гледаше го с неприкрита омраза и гняв.
Сула беше изпълнен със самодоволство, дори с наслада. Наслаждаваше се на чувството за власт и превъзходство, което изпитваше в качеството на римски представител; нещо повече, радваше го мисълта, че именно той се е превърнал в неуморната струйка вода, която разяжда каменния трон на тъй наречените царе. Самият той не беше цар или владетел, но царете се кланяха в краката му. Човек можеше да се чувства предоволен от подобна чест.
На осмата нощ Бокх отново прати да го повикат на уреченото тайно място.
— Добре, Луций Корнелий, съгласен съм — посрещна го царят, комуто чак очите се бяха зачервили от плач.
— Прекрасно!
— Но как може да стане това?
— Много просто — отговори му Сула. — Ще пратите Аспар при Югурта и ще му предложите да ме предадете.
— Той няма да се хване — поклати глава Бокх.
— Защо не? Повярвай ми, ще налапа въдицата, и още как. Ако обстоятелствата бяха други, царю, нямаше ли сам да поискате да постъпите именно така?
— Но ти си само един квестор!
Сула се засмя.
— Какво искате да кажете, че един римски квестор не струва колкото един нумидийски цар?
— Не! Разбира се, че не!
— Нека Ви обясня, царю Бокх — любезно му предложи той. — Аз съм просто един римски квестор и за самите римляни тази титла не означава кой знае какво — квесторството е най-ниското стъпало на сенаторската стълба. Но не забравяйте, че съм също така патриций, от рода на Корнелиите — моята фамилия е тази на Сципион Африкански и на Сципион Емилиян, а родът ми е по-стар и с по-чиста кръв и от Вашия, и от този на Югурта. Ако Рим се управляваше от царе, то навярно те щяха да бъдат от фамилията на Корнелиите. И най-накрая — нещо, което не бива да се подценява, — по някаква случайност се падам баджанак на Гай Марий. Децата ни са първи братовчеди. Сега стана ли Ви ясно каква е ситуацията?