Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Соренсън свали телефона на Гудман от стойката и го пусна в чантата си. После влезе в магазина и пет минути по-късно се появи обратно. Държеше в ръце абсолютно същата риза като на Делфуенсо и още някакъв пакет. Вероятно евтино бельо и чорапи, помисли си Ричър. Мотелът с най-привлекателна фасада се намираше от другата страна на пътя. Ричър се насочи към него и спря малко встрани. Беше най-добре Соренсън да отиде до регистратурата пеша. От опит знаеше, че хотелиерите са клюкари. Не му се щеше да пуснат заповед за издирване на непознат мъж, който кара колата на шерифа. Проследи с поглед Соренсън. Тя изчезна в офиса на мотела, а пет минути по-късно излезе с ключ в ръка и тръгна покрай редицата стаи.
Дали трийсет минути щяха да бъдат достатъчни за една взискателна към външността си жена, която за последен път се е къпала преди повече от трийсет часа? Може би четирийсет минути, ако ползваше сешоара.
Премести колата зад някакъв бар, който не работеше през деня. Като цяло Син Сити изглеждаше тих и спокоен. На закусвалните бяха окачени табели „Последна храна преди междущатската магистрала“, а на бензиностанциите — „Последно зареждане преди магистралата“. Търговската камара спокойно би могла да окачи един билборд, който да гласи: „Всичко за последно преди магистралата“, помисли си Ричър. Направи му впечатление, че твърде малко шофьори се възползват от уникалния шанс, който им се предоставя.
Слезе от колата, заключи я и се отдалечи. Прекоси платното и заобиколи бара на Делфуенсо. Червената мазда все още беше там. Пет врати, четири места. Ключалките носеха следи от манипулация, вероятно от техническия екип на Соренсън. Вътрешността на купето беше старателно почистена, а шофьорската седалка беше изтеглена до средна позиция, като за човек с нормален ръст. Типична кола под наем.
Налегнат ли те съмнения, пий кафе. Това беше един от основните работни принципи на Ричър. Подчинявайки му се, той се върна обратно и влезе в закусвалнята, която беше най-близо до мотела на Соренсън. Настани се в сепаре с високи облегалки в дъното на салона. Седна с гръб към стената и сложи тежката порцеланова чаша със силно черно кафе на масата. Неподходяща чаша, но добро кафе. И отлична тактическа позиция. От мястото си виждаше не само целия салон, но и част от улицата. Коридорът към тоалетните беше на шейсет сантиметра от лявото му рамо, а в дъното му се виждаше авариен изход. Насочи вниманието си към трафика на пътя. Тежък тир се отправяше на север, негово копие потегляше в обратна посока. Последваха ги още три превозни средства — очукан пикап, опръскан с кал джип и някаква ръждясала камионетка за доставки.
Миг по-късно от север се появи тъмносин форд, модел „Краун Виктория“.
Същият цвят и модел като служебната кола на Соренсън.
Двойка тънки като игли антени на задния капак, идентични с тези на Соренсън.
ФБР.
С двама пътници.
Колата се движеше бавно. Прекалено бавно за един нормален оглед. С „търсеща“ скорост. Водачът оглеждаше лявата част на пътя, а пътникът — дясната. Ричър се взря в тях. Стори му се, че вече ги беше виждал — там, на паркинга зад сградата на ФБР в Омаха. Доусън и Мичъл. Може би бяха те.
Отпи глътка кафе и се зае да съпоставя наум времето, скоростта и разстоянието. Сякаш за проверка на тези изчисления след малко фордът се върна, насочил се все така бавно на юг. Двете глави в него бяха извърнати настрани, два чифта очи сканираха банкета, сградите, хората и автомобилите. За миг колата почти спираше, после отново започваше да пълзи напред.
Последното спиране изглеждаше някак окончателно. Фордът забави, прескочи разбития бордюр и паркира на метър от витрината на закусвалнята, в която седеше Ричър. Двамата останаха по местата си. В поведението им не личеше нервност или конкретна цел. Очевидно бяха решили да изпият по едно кафе след дългото и безплодно издирване. Нищо повече. Ричър беше почти сигурен, че това са Доусън и Мичъл. В момента се прозяваха и въртяха схванатите си от дългото пътуване вратове. Носеха тъмносини костюми, бели ризи и сини вратовръзки. Изглеждаха малко смачкани и доста уморени. Единият беше по-висок и по-слаб от другия, но това беше всичко, по което се различаваха. И двамата бяха руси, с червендалести лица, някъде около четирийсет.