Окото на тигъра
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на тигъра». Краткое содержание книги:
Той обикновено пътува от ноември до февруари, често прекарвайки месец на ски в Швейцария, или се отдава на риболов в Австралия и Нова Зеландия. През лятната си почивка посещава места с толкова различна природа, каквито са Аляска и дивите райони на Африка. Към хората и първичния живот на родния си континент проявява постоянен интерес, силно отразен в романите му.
Женен е за Даниел, на която е посветил последните си деветнадесет книги.
На следващата сутрин храбро се преборих с настъпващата отново горещина и изкушението да се поизлежавам, особено когато Шери се събуди до мен с порозовели бузи като на малко момиченце, с весели пламъчета в очите, омаен дъх и привлекателни устни.
Трябваше да прегледаме оборудването, което бяхме спасили от „Танцуващата по вълните“, а имахме нужда и от мотор за компресора. Чъби тръгна с цяла пачка банкноти и се върна с мотор, на който трябваше да отделя доста време, за да го поправя. Тъй като работата по него щеше да ми отнеме целия ден, изпратих Шери до мисис Еди за провизии и разни дреболии, необходими за лагера ни на открито. Бяхме решили да потеглим до три дни и подготовката ни беше доста напрегната.
Когато заехме местата си в лодката, бе все още тъмно. Чъби и Анджело се настаниха при машините на кърмата, а Шери и аз кацнахме като птички върху купчината багаж.
Утрото величествено пламтеше в златисто и яркочервено, обещавайки поредния горещ ден, а Чъби пое на север по курс, възможен само за малка лодка и опитен шкипер. Плавахме толкова близо до рифа, че понякога между кила на лодката и зловещите зъбери на корала имаше само осемнайсет инча вода.
Всички бяхме в приповдигнато настроение. Наистина не вярвам, че тогава съм бил развълнуван от вероятността да открием огромно богатство — щях да бъда истински щастлив, ако можех да се сдобия с друга хубава яхта като „Танцуващата по вълните“, а мисълта за рядкото несметно съкровище, което се надявахме да извадим от морето, не ме вълнуваше толкова много. Ако онова, което търсехме, беше само злато на кюлчета и монети, не мисля, че то щеше да ме заинтригува толкова много. Моят противник беше морето и ние отново се изправяхме един срещу друг.
Щом слънцето се надигна от морето, ослепителните багри на утрото се стопиха сред горещата синева на небето, а Шери Норт се изправи на носа на лодката и свали якето и джинсите си. Останала по бикини, тя прибра дрехите си в грубата платнена торба и извади тубичка с крем против изгаряне, с който започна да маже бялата си нежна кожа.
Чъби и Анджело въстанаха срещу подобно кощунство с неприкрит ужас. Те проведоха кратък и изпълнен с възмущение разговор, след който Анджело пристъпи напред с платнище от брезент, за да направи навес за Шери. Последва разгорещена препирня между него и Шери.
— Но вие ще си съсипете кожата, мис Шери — възмутено протестираше Анджело, но тя го принуди да отстъпи пораженчески към кърмата.
Двамата седяха като оплаквачки на погребение — Чъби мръщеше кафявото си загрубяло лице, а Анджело кършеше ръце в пълно отчаяние. Накрая двамата не издържаха и след последвалото наговаряне на тих глас Анджело беше определен за емисар, който припълзя отново през струпания багаж, за да настоява за подкрепа от мен.
— Не й разрешавай, мистър Хари — примоли се Анджело. — Кожата й ще стане кафява.
— Струва ми се, че тя точно това иска — рекох му аз. Но когато настана пладне, аз лично предупредих Шери да внимава със слънцето. Тя послушно се облече, щом спряхме на пясъчния бряг, за да обядваме.
Когато съзряхме тройния връх на Тримата старци, следобедът вече преваляше и Шери възкликна:
— Точно както ги е описал някога старият помощник-капитан.
Приближихме се към острова откъм морето, през тясната ивица между острова и рифа, където водата беше спокойна. Когато преминахме началото на протока, през който бях превел „Танцуващата по вълните“, за да избягаме от катера от Зинбала, Чъби и аз се спогледахме усмихнати, сякаш си спомнихме за нещо мило, и аз се обърнах към Шери, посочвайки напред:
— Смятам да се установим на лагер на острова и през пролома ще се доберем до мястото на корабокрушението.
— Не е ли доста рисковано? — попита тя, оглеждайки нерешително тесния пролом.
— Така ще си спестим всекидневния обиколен преход от почти двайсет мили — и не е чак толкова страшно, колкото изглежда. Веднъж минах оттук с моята петдесетфутова яхта на пълен ход.
— Ти си истински луд! — погледна ме тя, след като повдигна нагоре слънчевите си очила.
— Трябваше да си го разбрала досега — ухилих й се аз и тя ми се усмихна в отговор.
— Познавам те вече съвсем добре — гордо рече тя. Луничките по лицето и бузите й бяха потъмнели от слънцето, а кожата й беше придобила особен блясък. Кожата й имаше рядкото качество да не се зачервява и да не се възпалява при излагане на слънце. Вместо да изгаря, тя бързо придобиваше златистокафяв меден загар.