Окото на тигъра

За първи път ми се удаваше възможност да огледам добре тялото й. Онова, което най-много ме изненадваше у нея, бе структурата и блясъкът на кожата й. На ръст беше висока и макар раменете й да бяха доста широки, а бедрата й доста тесни, в кръста бе съвсем стройна, а коремът й бе гладък, с малък, изящно очертан пъп. Винаги съм смятал, че турците са напълно прави в твърдението си, че пъпът е силно еротична част от женското тяло — а с пъп като нейния Шери направо щеше да направи състояние в Турция.

На нея не й хареса, че съм я зяпнал в пъпа.

— О, деденце, я виж какви очи си отворил — рече тя и уви кръста си с хавлиена кърпа като саронг9. Но когато тръгна боса по пясъка, бедрата и гърдите й се поклащаха непринудено, а аз следях движенията й с нескрито удоволствие.

Оставихме хавлиите си недалеч от мокрия пясък и се втурнахме тичешком към прозрачната вода на топлото море. Тя плуваше на пръв поглед с бавни и спокойни движения, но се носеше толкова бързо във водата, че аз трябваше да се понапъна, за да я стигна и да заплувам редом с нея.

Преминахме рифа и заплувахме изправени, а тя беше се задъхала.

— Отвикнала съм — запъхтяно рече тя.

Докато си почивахме, погледнах към морето и в същия миг водната повърхност се разбушува от цяла редица черни плавници, които се носеха дружно към нас, и аз не можах да скрия радостта си.

— Ти си почетна гостенка — викнах. — Ще получиш специални поздрави — делфините ни заобиколиха в кръг като цяла сюрия игриви кученца, подскачайки весело и писукайки, докато разглеждаха внимателно Шери. Знаех, че обикновено бягат от непознати хора и че много рядко позволяват да бъдат докосвани при първа среща, а ако се оставеха да бъдат погалени, то ставаше след продължително ухажване. Но те сякаш се влюбиха в Шери от пръв поглед, почти така, както Чъби и Анджело.

Само след петнайсет минути те я возеха като на индианска шейничка, а тя пискаше от удоволствие. В мига, в който падаше от гърба на някой делфин, до нея се приближаваше друг, побутвайки я с муцуната си и опитвайки се настоятелно да привлече вниманието й.

След като най-сетне бяха изтощили и двама ни и ние заплувахме уморено назад към брега, един от едрите мъжкари последва Шери до плиткото, където водата едва стигаше до кръста й. Там той се обърна по гръб, а тя го разтриваше по корема с пълни шепи твърд бял пясък и палавникът се захили с неизменната си идиотска усмивка на делфин.

Когато се стъмни, докато седяхме на верандата и пиехме уиски, още чувахме подсвиркването и пляскането на стария мъжки делфин, който се опитваше да я съблазни да влезе отново в морето, вирнал опашката си високо над водата.