Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Когато най-после остана сам в хотелската стая, Клей се изправи до прозореца и се загледа в падащия здрач над Сентръл Парк. Явно случаят „Тарван“ не го бе подготвил достатъчно за шока на внезапното забогатяване. Беше зашеметен, онемял, замръзнал сякаш завинаги до този прозорец, докато претовареният му мозък едва смогваше да обработва накъсаните мисли, които профучаваха през него. Изпи две чисти уискита от минибара без всякакъв ефект.
От мястото си до прозореца той позвъни на Полет, която грабна слушалката още на първото позвъняване.
— Говори! — успя да каже тя, когато позна гласа му.
— Първи рунд приключи — съобщи той.
— Не ме мотай!
— Ти току-що спечели десет милиона долара — изрече той; думите излизаха от устата му, но гласът не беше неговият.
— Не ме лъжи, Клей! — задавено прошепна тя.
— Не те лъжа. Истина е.
Тя помълча, после се разплака. Клей направи крачка назад и седна на ръба на леглото. За миг му се стори, че и той ще се разплаче.
— Боже, господи — успя да каже тя. — Боже, господи!
— Ще ти се обадя след няколко минути — успокои я Клей.
Джона беше още в офиса. Той започна да крещи в слушалката, после я хвърли на бюрото и хукна да търси Родни. Клей ги чу да говорят оживено някъде наблизо. Затръшна се врата. Родни вдигна телефона.
— Слушам те.
— Твоят дял е десет милиона — обяви за трети път Клей, който за пръв и последен път в живота си се правеше на Дядо Коледа.
— Боже милостиви! — изхълца Родни. — Боже милостиви!
Джона скачаше из офиса и надаваше дивашки крясъци.
— Не е за вярване, наистина — потвърди Клей. За миг си представи Родни, седнал на някогашното си бюро, сред купища папки и книжа, на стената зад него забодени снимки на съпругата и децата му — един прекрасен човек, който съсипва живота си за мизерно възнаграждение. Какво ли щеше да каже на жена си, като й се обадеше след няколко минути?
Джона вдигна друга слушалка и двамата с Родни го разпитваха няколко минути за днешното съвещание — кой е присъствал, къде се е състояло, как е протекло? Не искаха да го оставят, но той им каза, че е обещал да позвъни отново на Полет.
Когато най-после приключи с добрите новини, дълго седя на леглото; беше му мъчно, че няма на кого другиго да се обади. Представи си Ребека, чу гласа й, сякаш беше пред него и можеше да я докосне. Сега биха могли да си купят къща в Тоскана или на Мауи, или където тя поискаше. Можеха да бъдат щастливи, заобиколени от дузина деца, но без нейните и неговите родители; да имат гледачки за децата си, прислужници, готвачи, дори иконом. Той щеше да я изпраща два пъти в годината с частния си самолет, за да се кара с родителите си.
А може би Бенет и Барб нямаше да бъдат толкова непоносими, ако в семейството влезеха сто милиона; парите нямаше да са техни, наистина, но поне можеха да се хвалят на воля с тях.
Той стисна челюсти и набра номера на мобилния й телефон. Беше сряда, в клуба беше скучно. Сигурно беше в апартамента. На третото иззвъняване чу гласа й:
— Ало!
Клей усети, че краката му треперят.
— Здравей, Клей е. — Надяваше се, че гласът му звучи нехайно. Цели шест месеца не бяха разменили и дума, но ледът моментално се стопи.
— Здрасти, страннико! — отвърна тя. Топло при това.
— Как е положението?
— Добре. Напрегнато както винаги. При теб?
— Горе-долу, както го знаеш. В Ню Йорк съм, преговарям по едно споразумение.
— Чувам, че добре ти вървели нещата.
Добре е слабо казано, помисли си той.
— Не е зле. Не се оплаквам. Как е работата?
— Остават ми шест дни.
— Напускаш ли?
— Да. Сватба, нали разбираш?
— Чух. Кога е?
— На двайсети декември.
— Не получих покана.
— Не съм ти пращала. Не мислех, че ще искаш да дойдеш.
— Може би нямаше да дойда. Още ли си сигурна, че искаш да се омъжиш?
— Хайде да сменим темата.
— Друго не се сещам.
— Ти имаш ли си приятелка?
— Не мога да се отърва от жени. Ти къде се запозна с избраника?
— Имал си къща в Джорджтаун.
— Това не е новина. — Но все пак му стана приятно, че е научила. Може би се интересуваше от успеха му. — Този тип е един плужек.
— Стига, Клей. Да се държим прилично.
— Той е един плужек и ти го знаеш, Ребека.
— Ще ти затворя телефона.
— Не се омъжвай за него, Ребека. Носи се слух, че бил педал.