Предани [calibre 1.48.0]

Някой друг?

Често съм се питал какво би казал баща ми, ако някой му хвърли истината в лицето.

Мислех си, че в такава ситуация маската му ще падне и всички ще видят как лидерът на

Аскетите, самопожертвователният смирен човечец, се превръща в чудовището, което

познавам аз. Мислех си, че ще свали колана си и ще започне да налага онзи, който се е

осмелил да каже такова нещо за него. И така ще се разобличи. Би било хубаво да го

видя, но реакцията му далеч не е такава.

Той просто стои и гледа объркано, сякаш не разбира за какво става дума. За момент

се чудя дали наистина не е объркан. Дали с болното си съзнание не вярва на

собствените си лъжи, че ме е дисциплинирал? Мисълта предизвиква буря в душата ми.

– Сега, след като бях откровена с теб – продължава Йохана малко по-спокойно, –

можеш да ми кажеш защо ме потърси.

Маркъс с охота сменя темата, сякаш предишната изобщо не е била обсъждана. Той си

има чекмеджета за всичко и може да ги отваря и затваря само с една заповед на болния

си мозък. Едно от тези чекмеджета е запазено само за майка ми и за мен.

Един от служителите на Бюрото приближава камерата. Ханкок изглежда като огромна

черна капка зад тях. През средата на екрана минава черна линия. Концентрирам се върху

нея, за да не се налага да гледам баща си.

– Евелин и безкастовите са тирани – казва Маркъс. – Мирът, в който живееха кастите

преди атаката на Джанийн, може да бъде възстановен. Сигурен съм. И искам да се

опитам да го направя. Мисля, че вашата цел е същата.

– Така е. И какво предлагаш?

– Тази част може да не ти хареса, но се надявам да обсъдите предложението ми –

казва баща ми. – Евелин може да контролира града, защото държи оръжията. Ако ги

отнемем, ще изгуби силата си и ще падне от власт.

Йохана кимва и потърква подметката си в паважа. Виждам само хубавата половина от

лицето ѝ, неувредената. Къдравата ѝ, свободно падаща коса, плътните устни.

– Какво искаш от мен? – пита тя.

– Нека заедно управляваме Преданите. Аз съм бил лидер. Не само на Аскетите, бях

сред водачите на целия град. Хората биха застанали зад мен.

– Хората вече са застанали, но не зад човек, а зад идея, защото искат да си върнат

кастите. Какво те кара да си мислиш, че имам нужда от теб?

– Не искам да омаловажавам усилията ти, но Преданите са все още една много малка

групировка, прекалено незначителна, за да представлява сериозна заплаха. Оказа се, че

безкастовите са много повече, отколкото предполагахме. Знаеш, че имаш нужда от мен.

Баща ми умее да убеждава хората. Винаги ме е учудвало как го прави, защото дори не

е чаровен. Той излага мнението си като елементарни факти, които никой не може да

обори. И май именно липсата на колебание в изложените от него аргументи кара хората

да му вярват. Докато го гледам, това ме ужасява, защото се сещам колко много пъти ми

е казвал, че съм ненормален, че съм повреден, че съм кръгло нищо. Колко от тези неща