Предани [calibre 1.48.0]

ръка, а един охранител стои между нас и ни държи разделени. Когато вдигам глава, Рафи

ми кимва, сякаш ме поздравява за стореното.

Ако наистина съм се справил добре, защо ми се гади?

– Слушай – казва Реги и се намества по-близо до мен. – Нита и хората от покрайнините

ще поемат вината, така че всичко ще е наред.

Кимвам, но неуверено. Имахме план в случай че ни арестуват, но не това ме тревожи.

Притеснява ме колко време ще им отнеме да решат какво да правят с нас. Повече от час

чакаме в този коридор и никой не иска да ни каже какво става. Никой не идва да ни

разпитва. Още не съм видял и Нита.

При мисълта за нея усещам гаден вкус в устата си. Нямам идея какво точно сме

направили, но явно е било разтърсващо. За жалост, от опит знам, че най-сигурният начин

да разтърсиш някого е, като посееш смърт.

За колко живота съм отговорен? Нали доброволно се съгласих да участвам в това?

– Нита ми обясни, че ще откраднем серума на паметта – казвам на Рафи и се боя да го

погледна. – Това ли е истината?

Реги се озърта към охранителя, който преди малко ни забрани да говорим. На няколко

метра от нас е.

Вече знам отговора.

– Не е било вярно, нали? – довършвам. Трис беше права. Нита е лъгала.

– Ей! – Пазачът се обръща и тръгва към нас, застава заканително и мушва пистолета

си между главите ни. – Настрани! Никакви разговори!

Реги се дръпва, а аз поглеждам охранителя.

– Какво става? Какво се е случило? – питам.

– Я не се прави, че не знаеш! – отвръща той. – Затваряй си устата.

Гледам как се отдалечава и тогава виждам малката руса фигурка. Челото на Трис е

покрито с голяма бяла марля. По дрехите има петна, сякаш някой е обърсал кървящите

си ръце в нея. Тя стиска някакъв лист между пръстите си.

– Ей! Какво правиш тук? – изкрещява една жена от охраната.

– Шели, спокойно! – притичва към тях другият охранител. – Това е момичето, което

спаси Дейвид.

Момичето, което спаси Дейвид – от какво по-точно?

– О? – Шели сваля пистолета си. – Е, все пак въпросът ми си остава.

– Пратиха ме да ви предам последните новини от развоя на събитията – казва Трис и

подава листа хартия. – Дейвид е в интензивното. Жив е, но не знаят дали ще може да

проходи отново. В момента са впрегнати всички усилия, за да се помогне на ранените.

Гадният вкус в устата ми се засилва. Дейвид не може да ходи. През цялото време

всички се грижат за ранените. И за какво е цялото това унищожение? Не знам. Трябва да

разбера истината.

Какво направих?

– Има ли данни за броя на пострадалите? – пита Шели.

– Все още не – отговаря Трис.

– Благодаря, че ни съобщи.

– Вижте – пристъпва от крак на крак Трис, – трябва да говоря с него.

И посочва с глава към мен.

– Това не е възможно – започва Шели.

– Само за малко, обещавам. Моля ви.

– Пусни я, не е голяма работа – казва другият охранител.

Шели кимва към мен, а аз се опирам с цялото си тяло на стената, за да се оттласна