Предани [calibre 1.48.0]

цяло е здрав. Зная, че е отговорен за симулацията, довела до смъртта на толкова много

хора, но ми е невъзможно да свържа всичко това с човека, когото виждам пред себе си.

Дали е така с всички злодеи? Изглеждат като добри и нормални хора, държат се като

такива, приличат на такива...

– Трис! – поздравява ме той и придвижва количката си напред. Когато спира до мен,

поема ръката ми и я притиска между дланите си. Не се дръпвам, макар че кожата му е

суха като хартия и ми се гади не само от допира, но и от вида му.

– Толкова си смела! – казва и пуска ръката ми. – Как си? Раните ти заздравяват ли?

– Имала съм и по-лоши – свивам рамене. – А ти как си?

– Ще мине време, докато стъпя на крака, но лекарите са уверени, че ще мога да ходя

отново. Разработваме проект за нови шини, така че може би ще съм първият, който ще ги

пробва. Ако се наложи, разбира се – отвръща с набръчкани от фалшивата усмивка очи. –

Мога ли да те помоля да ме закараш зад бюрото? Все още ми е трудно да управлявам

това нещо сам.

Придвижвам го и нагласявам количката. После сядам на стола срещу него и се опитвам

да се усмихна. Ако искам да намеря начин да отмъстя за родителите си, трябва да

запазя доверието му. Зная, че е привързан към мен, и не трябва да губя тази позиция.

Затова не мога да се цупя.

– Исках да те видя най-вече за да ти благодаря – казва той. – Не са много хората,

които биха тръгнали да ме спасяват, вместо да се скрият. Не се сещам и за друг, който

би спасил това място по начина, по който го направи ти.

Сещам се как бях опряла дулото в слепоочието му и как заплашвах, че ще го убия.

Гърлото ми се свива и едва преглъщам.

– Ти и хората, с които дойде, преминавате през ужасен период на адаптация. На

всичкото отгоре сега и нападението. Ще бъда честен с теб. Не зная какво да правим с

вас. Сигурен съм, че и вие не знаете какво да правите с живота си. Но има нещо, което

искам да предложа на теб. Аз съм официалният лидер на тази агенция. Но нашата

система на управление е много подобна на тази на Аскетите – съществува малка група от

консултанти, с които се съветвам. Искам да започнеш да се обучаваш за такава позиция.

Ръцете ми стискат облегалките на стола.

– Ще трябва да се направят някои много сериозни промени. Сега, след атаката, са

наложителни. Трябва да заемем по-твърда позиция и да защитим каузата си. И мисля, че

ти знаеш как да направим това.

Е, да, тук е прав.

– Какво... – Прочиствам гърлото си. – Какво представлява това обучение?

– Ще започнеш да идваш на събранията ни – обяснява той. – Ще трябва да научиш

всичко за агенцията, и като казвам всичко, имам предвид наистина всичко. Нашата

история, нашите ценности. Не мога да те назнача като официален член на съвета, защото

си много млада. Има си процедура, която трябва да се следва. Ще бъдеш назначена