Ден нула [calibre 1.48.0]

— Сигурен съм, че и вие сте правили същото за тях. Но да се върнем на въпроса: тук бяхме единодушни, че трябва да изчакаме развоя на събитията. Ако вкараме в действие тежката артилерия, положително ще ги подплашим.

— Може би идеята не е чак толкова лоша — каза Пулър. — Особено ако тези хора планират втори Единайсети септември. Аз обаче не мога да разбера защо ще изберат място като Дрейк, след като вече са нанесли удар в сърцето на Голямата ябълка. Потенциалните щети ще бъдат несравнимо по-малко.

— Точно това ни тревожи. Преценихме, че ако вкараме тежката артилерия в действие, противникът ще се разпръсне, а после ще се прегрупира и ще нанесе удар на друго, също така малко вероятно място. Но вече ще внимават какво говорят по телефона. Именно изборът на мястото ни безпокои, Пулър. Това не е традиционна мишена и няма никаква стойност като пример за подражание. Съвсем други са последиците, когато удариш летище, търговски център или железопътна гара, защото това неизбежно води до затваряне на съответните вериги в национален мащаб.

— Но нищо подобно не се случва, когато бъде нападнато някое затънтено място.

— Което означава, че те знаят нещо, което остава загадка за нас — каза Мейсън. — Това място е извън нашите тактически и стратегически разчети и по тази причина нямаме съответните разработки за него. В случая ние сме уплашените.

— Една ваша стратегия обаче може да означава заплаха за живота на всички, които обитават Дрейк.

— Да, това е напълно възможно.

— Но понеже повечето от тях са обикновени хора, живеещи в нищета, това няма особено значение, така ли?

— Не бих казал. Бедни или не, те си остават американски граждани.

— Ами ако ставаше въпрос за Голямата ябълка или пък за Хюстън, Атланта, Вашингтон?

— Всяка ситуация е различна, Пулър.

— Колкото по-различни са, толкова повече си приличат — поклати глава Пулър.

— Охо, боец-философ! Впечатлен съм. Но ако говорим сериозно, аз не искам да умират цивилни граждани. Разбира се, че щяхме да изкараме тежката артилерия, ако ставаше въпрос за Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис и най-вече Вашингтон.

— Значи Дрейк ще бъде нещо като експеримент за промяна на тактиката в движение?

— Дрейк е една нелоша възможност.

— Добре. Рейнолдс е бил военен и това вероятно е било достатъчно, за да се превърне в мишена. Но какво ще кажете за Моли Битнър и Ерик Тредуел?

— Просто са били съседи.

— А възможно ли е някой от тях да се окаже човекът, на когото се е натъкнал Рейнолдс? Цитирам генерал Карсън.

— Какво ви кара да мислите така? — внимателно го погледна Мейсън.

— Доколкото ми е известно, те не са ходили никъде, с изключение на старческия дом и болницата, която дори не е в Дрейк. Логично е да допуснем, че съседите са били единствените хора, с които са имали някакви контакти. Естествено, аз насочих вниманието си към онези от тях, които също са били убити.