Ден нула [calibre 1.48.0]

— Разговорът е бил кодиран, и то не с някой от онези компютърни алгоритми, които се срещат навсякъде в интернет, а с професионален шифър. Моите хора твърдят, че той е бил създаден от КГБ по време на Студената война. Вече знаем, че талибаните го използват за контакти със своите спящи клетки в чужбина. Предполагам, че са се добрали до него отдавна, още по време на съветската окупация.

— Талибани, които използват шифър на КГБ за разговор, проведен от Западна Вирджиния — обобщи Пулър. — Очевидно това е новост за вас. Но сте успели да го разбиете, така ли?

— Очевидно. Иначе нямаше да седя тук, за да си бъбрим. По ирония на съдбата старите шифри отново излизат на мода, вероятно защото станахме много добри в разкодирането на компютърните програми. Заключението е, че трябва да сме нащрек и за тях.

— Не съм видял нито един тюрбан в Дрейк — поклати глава Пулър. — Там има само горди американци със загорели вратове. Откъде сте сигурни, че планът ще бъде реализиран именно в Дрейк? Може би терористите само се крият там, а ударът ще бъде нанесен някъде другаде.

— Детайлите от въпросния разговор сочат, че обектът за нападение е в Дрейк или околностите му.

Пулър се облегна назад и се замисли.

— Сещам се за една сграда с бетонен купол — промълви след известно време той. — Изоставен секретен обект, построен някъде през шейсетте. На практика той е единственото необикновено нещо в околността — разбира се, ако не броим няколко наскоро изстинали трупа.

— Де да беше толкова лесно — промърмори Мейсън, извади снопче листа от папката и ги плъзна към него. — Направихме си труда да проверим какъв е бил този обект. Едва ли има нещо общо с нашия случай.

Пулър набързо прегледа документите — секретни, но в степен, до която той имаше право на достъп. Бяха отпреди близо четирийсет години.

— Значи там са се произвеждали компоненти за бомби? — вдигна вежди той.

— Ключови компоненти, които не са били свързани с бойните глави — кимна Мейсън. — Бетонният купол е построен, защото част от използваните материали са били радиоактивни. По онова време Министерството на отбраната е разполагало с неограничени средства, а Агенцията за опазване на околната среда изобщо не е съществувала. Затова военните не са си направили труда да обезопасят обекта, а просто са го запечатали.

— Вреден ли е?

— От екологична гледна точка ли? Дявол знае. Може би. Но това не е наша грижа. Според доклада всички материали и оборудването са били изнесени. Едва ли някой ще тръгне да дупчи бетон с дебелина един метър, за да провери дали гайгеровият му брояч ще полудее.

— Ами ако някой взриви бетонния похлупак с идеята да освободи радиацията, която може би се крие отдолу?

— Едва ли, Пулър. За тази цел е нужна планина от експлозиви и участието на много хора, освен това никой не знае дали долу има нещо, което си струва усилията. Но да допуснем, че в Дрейк се появи радиоактивно замърсяване. Какво от това? На кого му пука? — Мейсън се облегна назад и поклати глава. — Не, отговорът се крие някъде другаде…