Персевал, или Разказ за Граала

очите малки били свити под черни вежди страховити; а пък мустаците дебели приличали на две къдели; [6992] устата — сякаш цепнатина; а във широката гърбина вратът му се напълно губел; лицето му — сурово, грубо. [6996] Естествено, че бил Говен от неговия вид смутен. Било излишно да го пита дали ще може да разчита [7000] на коня му и затова обърнал тутакси глава към рицаря и споделил: — Не го познавам, брате мил. [7004] Но ако тука бях довел конете си, бих предпочел и седемте да ви ги дам. Като го гледам, аз не знам [7008] каква надежда ще внушава, щом външността му е такава. Раненият му отговорил: — Да, прав сте. Той и зло би сторил. [7012] Говен решил да го попита все пак защо насам се скита. Оръженосецът, ядосан, отвърнал злобно на въпроса: [7016] — Защо в делата ми се вреш? От зло не ще се отървеш! Но тук Говен не издържал и му заслуженото дал: [7020] от неговата тежка длан новодошлият бил прострян с едничък удар на земята. Тъй отмалели му краката, [7024] че пет-шест пъти се опитал да стане, ала все залитал. Когато станал на крака, попитал го: — Защо така [7028] със удар ти ме повали? — Заслужи си го. Но нали не ти злина голяма сторих? Прощавай, ако те съборих, [7032] но ти ме предизвика лично. — Я чуй, повтарям ти изрично, че ще пречупя аз ръката, съборила ме на земята! [7036] Пощада не търси у мен! В туй време рицарят ранен се посъвзел от своите рани, привдигнал се, успял да стане [7040] и казал на Говен: — Сеньор, с оръженосеца във спор недейте влиза. Я идете и коня му ми доведете, [7044] че него искам аз да яхна оттук по-бързо да се махна А на жребчето ми седлото стегнете по-добре, защото [7048] бих искал таз девойка плаха на него редом с мен да яха. Придържайте я, друже скъпи, добре на стремето да стъпи. [7052] Аз много бързам да отида свещеника добър да видя, пред него прошка да изпрося, а после той да ме мироса141 [7056] и да ме причести накрая. Говен, без много да се мае, юздата на жребчето взел, до нея близо го довел, [7060] повдигнал после предпазливо с ръце момичето красиво и го удобно настанил. И рицарят не се бавил: [7064] той по-внимателно се взрял в Говен и вече го познал. И докато той бил зает, пристъпил рицарят напред, [7068] отнел Говеновия кон и по тревясалия склон известно време галопирал. Говен изобщо не разбирал [7072] защо постъпва той така, повикал рицаря с ръка и казал, клатейки глава: — Мой друже, би могло това [7076] от луд човек да се очаква. От раните си се оплакваш, а пък на кон в галоп кръжиш. Ти можеш да си навредиш. [7080] По-бързо коня ми върни! — Говен, я по-добре вземи зад теб там оня кон дръглив. И да ме смяташ за крадлив, [7084] пак твоят кон за мен остава — отвърнал рицарят тогава. — Нима със зло ще отговориш ти на това, което сторих? [7088] Е, хайде, коня ми върни, че иначе ще измениш на рицарството, на честта. — Не ми засягай гордостта, [7092] Говен! Не давай ми съвети! Не предизвиквай ме сърцето да ти изтръгна със ръка и да го нося ей така. [7096] — Пословицата всеки знае: „Ти храниш куче — то те лае“. За мен е много любопитно защо ти с коня ми отлитна, [7100] защо заплашваш ми сърцето. Каква признателност, задето успях да те спася с лекарство, а ти отплащаш се с коварство. [7104] Аз само добрини съм правил. — Напротив! Май че си забравил как ти направи ме за срам, когато искаше да ям [7108] ведно с едни бездомни псета и ми завърза с връв ръцете.