Проклятието на краля

Отдалечавам се от личните покои на краля заедно с две от моите дами, отивайки към покоите на кралицата, когато Артур ме настига и ме хваща под ръка, за да може да говори тихо и никой друг да не може да чуе.

— Почитаема майко — просто му дайте земите — казва той кратко.

— Те са мои!

— Всички го знаят. Няма значение. Просто му ги дайте. Той не обича да го ядосват и не обича да има работа за вършене. Няма да иска да чете доклад, не иска да отсъжда. Най-вече не иска да му се налага да пише каквото и да е и да го подписва.

Спирам и се обръщам към него.

— Защо ти е да ме съветваш да предам наследството на брат ти? Къде щяхме да бъдем, ако не бях посветила живота си да спечеля обратно онова, което е наше?

— Той е кралят, свикнал е да постига своето — казва кратко Артур. — Дава заповед на Улзи, понякога само му кимва, и работата е свършена. Но вие и чичо ми Стафорд, и моят чичо Невил — всички вие спорите с него. Очаквате да действа в рамките на един куп правила и традиции. Очаквате от него да обяснява всяка промяна. Търсите му сметка. Това не му харесва. Той иска властта му да бъде неоспорима. Наистина не може да търпи да му се противопоставят.

— Това са мои земи! — Повишила съм глас, затова хвърлям поглед наоколо, а после заговарям по-тихо. — Това са родовите ми земи, които притежавам по право.

— Братовчед ми, херцогът, би казал, че притежаваме трона по право — изсъсква Артур. — Но никога не би го изрекъл на висок глас пред краля. Ние притежаваме тези земи, притежаваме цяла Англия по право. Но никога не казваме такова нещо, не допускаме дори намек за това. Върнете му земите. Нека се убеди, че ние не настояваме за своите права, че не претендираме за права, че сме само негови най-смирени поданици. Че се радваме да получим само онова, което той доброволно ни дава.

— Той е кралят на Англия — казвам нетърпеливо. — Съгласна съм с това. Но баща му получи трона чрез завоевание, а някои биха казали, и чрез измяна на бойното поле. Удържа го на косъм. Не го е наследил, не произхожда от старата кралска кръв на Англия. А младият Хенри е пръв сред равни, не е над нас, не е над закона, не е неуязвим за предизвикателство. Наричаме го „Ваша светлост“, както бихме наричали кой да е херцог, както наричаме твоя братовчед Стафорд. Той е един от нас, почитаме го, но не стои над нас. Той не е недосегаем. Неговата дума не е Божие слово. Той не е папата.