Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Този Гарет определено е голяма досада. Маркун направо кръв дриска само от името му, клиентът и той нареди да го очистим, ако го мернем. А онзи, на когото служи клиентът, както и всички ние, започва да се изнервя.
Гарет? Интересно, за какъв Гарет говори Шниг? Е, със сигурност не за мен! Думата „негодник“ не се отнася за мен. И още нещо… Оказва се, че тайнственият собственик на пръстена е наел не само крадци, но и смелите и честни стражи, начело с вече покойния Жастин, закован от нервните доралисци. Ин-те-рес-но! Целият в слух, аз продължих да слушам нататък.
— Да го очистим? — гадно се захили Славей. — Да не си си загубил и последните остатъци от мозък, Сниг! Макар да изглежда кекав и мършав, и през ум не ми минава да се бия с Гарет, както оня ненормалник Ролио. Свършваме си работата, приключваме с Поръчката, вземаме парицките и изчезваме в някое място с по-топъл климат. Някъде в Загоре. Там никой няма да ни намери. С мрака шега не бива.
— Мислиш, че е толкова лесно да си тръгнеш от Господаря? — раздаде се насмешлив глас и аз изтръпнах.
Този глас щях да го разпозная сред хиляди. Беше много променен, вече не беше мъртвешки и безжизнен, но аз го познах. Беше на съществото, което разговаряше онази нощ с херцог Патийски, а после го уби. Беше на същата нощна твар, на която бях забил закалена стомана в гърба и която изобщо не обърна внимание на болта.
— Дори не си помисляй за бягство. Ще си тръгнеш само тогава, когато той те пусне, човеченце. Нали… — гласът замълча, а после с тайна надежда за отрицателен отговор попита: — Нали се верен на Господаря?
— Аз съм верен — гласът на Славей беше дрезгав и изплашен. — Ние сме верни.
— Да, да, ваша милост, ние сме верни на Господаря — с подкупващ глас се включи и Шниг.
От тъмнината се раздаде тих доволен смях и сякаш зърнах мимолетно проблясване на жълти очи.
— У-умни човеченца — проточи гласът. — Тогава защо още не сте намерили картите на Храд Спайн? Загубихте ли се, малките?
За щастие не виждах нито съществото, нито крадците, стоящи отсреща, в мрака на разрушената къща. Само чувах. И много се надявах, че и те от своя страна не могат да видят притихналата ми персона. Бях абсолютно сигурен, че хората няма да ме забележат, но пък този Посланик… Ако погледне в моята посока и… За това, какво може да се случи в този случай, се опитах да не мисля.
— Не, какво говорите, ваша милост. Ние просто чакаме. Чакаме да дойде подходящият момент — думите излитаха от гърлото на Шниг като откачена скоропоговорка. — Тъкмо вече щяхме да тръгваме.
— Тръгваме веце, тръгваме. Не се съмнявайте.
— Намерете картите и ги унищожете, а после може да изчезвате накъдето ви видят очите — в гласа на Посланика се прокрадваше неприкрито презрение.
— Н-н-но, ваша милост — Шниг очевидно много се изненада. — Клиентът каза да занесем документите на него. Ние просто не можем…
Шниг прекъсна тирадата си и кой знае защо започна да хрипти, а партньорът му ахна уплашено.
— Господарят не е свикнал да чува „не можем“. На него му трябват слуги, които могат! А тези, които не са способни да изпълнят и елементарна задача, не са достойни да му служат, те са просто насекоми! Досадна пречка!
Хриптенето на Шниг премина в очарователно бълбукане.
— Милорд, позволете да отбележа, че Шниг в никакъв случай не искаше да изглежда ненужен! — проплака Славей. — Ние още сега ще намерим тези документи!
Раздаде се звук на падащо тяло и облекчените хрипове на Шниг, опитващ да си поеме дъх.
— Знаете много добре, че вашият клиент също служи на Господаря, а Господарят каза, че картите на Храд Спайн трябва да бъдат унищожени, в противен случай могат да попаднат в ръцете на краля и неговите слуги. Предайте го това на този глупак, когото наричате ваш клиент! Това, че е влиятелен, не означава, че трябва да се мисли за звено на Борг. Нека си спомни покойния херцог Патийски!
— Всичко разбрахме, васа милост — потвърди Славей. Шниг не преставаше да кашля. — Ще предадем всичко, което казахте.
— Чудесно, а сега изпълнявайте! Да не мислите, че ако можех да вляза в кулата, щяха да ми трябват вашите услуги?
Посланикът не остана да чака отговор на въпроса си. В тъмния отвор на къщата се появи нещо още по-тъмно. Отново проблеснаха жълтите очи. Посланикът бавно огледа тъмната улица, погледът на жълтите очи се плъзна към мястото, където стоях, задържа се за миг, но преди още да успея да се уплаша, той рязко подскочи във въздуха, изплющя с черните си крила и се разтвори в нощта.